Сянката на планината
- Автор: Робертс Грегори Дэвид
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Zамония
- ISBN: 9786199087701
- Переводчик: Светлана България Комогорова
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Сянката на планината». Краткое содержание книги:
всички нейни братовчеди и съседи, които, погълнати от гнева и мъстта, бяха прегрешили
дотам, че причинили на мъчителите си същото, което бяха търпели от тях.
Всяка екзекуция е кончината на правосъдието, защото никой живот не заслужава да
бъде погубен. Аз оцелях във вътрешната пустиня на затворническите изтезания и залитайки, продължих напред, защото успях да простя на мъчителите си. Научих този закон от
измъчваните, които ми го предадоха, когато дойде и моят ред да бъда окован и бит.
„Остави ги — казваха ми различни мъдри мъже. — Ако ги мразиш, както ни мразят те, ще погубиш ума си, а той е единственото, до което не могат да се докопат."
— Добре ли си, мили? — чух гласа на Карла иззад дърветата. — Диспутът вече ще
почва, запазила съм места.
— Добре съм — извиках, ама не бях. Не бях дори средна хубост. — Добре съм!
— Две минути! — викна тя в отговор. — Не можем да го пропуснем. Той е създаден за
нас, Шантарам.
Знаех защо Карла ни доведе в планината при легендарния мъдрец Идрис. Тя искаше да
ме изцели. Да ме спаси. Разкъсвах се вътрешно и тя го виждаше. А може би и с нея беше
така. Подобно на Карла и на всеки друг боец, когото познавах, аз се шегувах и се смеех за
неща, които разплакваха други не толкова изранени сърца; научил се бях да се закалявам
срещу смъртта и загубата. Когато днес поглеждам назад, миналото ми изглежда като
касапница: почти всички, които някога съм обичал, са мъртви. Няма друг начин да живееш с
перманентното изтребление на онези, които обичаш, ако всеки път не поемаш частица от
студения гроб в себе си.
Тя тръгна, а аз зареях поглед сред хаоса от листа, разбираем единствено за дърветата.
Омразата има своя гравитационна паяжина, в която по спирали от насилие улавя самотни
частици обърканост. Имах своя причина да мразя спецовете по заливане с киселина, ако
исках това, и не бях имунизиран срещу трептенията на паяжината. Но не от омразата се
мъчех да се очистя в онази гора на планинския връх: а от срама за нещо, което не бях сторил
аз, но не бях и предотвратил.
Понякога, по някаква причина, не го правех или не можех да го направя. Понякога, по
някаква причина, ставах част от нещо грешно, преди да успея да осъзная, че това вече не е
правилно.
Сам в гората, аз простих онова, което ми бяха сторили. Коленичил в своята лична вина, аз им простих стореното с надеждата, че някой някъде ще ми прости и на мен. И вятърът
сред буйния листак ми каза: Смири се. Едно е всичко, всичко е едно. Смири се.
СЕДЕМДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ВЯРАТА Е ВЪТРЕШНА ЧЕСТНОСТ — каза ми веднъж един свещеник отцепник. — Тъй
че подхранвай своя дух винаги, Щом можеш, синко". Под лъчите на следобедното слънце, на
платото с белите камъни, верните ученици на учителя мистик Идрис се надяваха, че
обмяната с неговите инквизитори ще ги преизпълни с мъдрост.
Но имаше и неверни присъстващи: неколцина последователи на велики мъдреци, дошли
с надеждата да видят как Идрис, нахалният в смирението си мислител, ще полети надолу от
скалата на непокорството. Вярата е сама по себе си изпитание, искреността също, а
чистотата кара страхливите души да вадят нож.
Дидие, верен на своите наслади, намери един хамак, опънат между дърветата, и
известно време се бори с оплетения от въже алигатор с надеждата да успее някак си да се
задържи върху него под дебелата сянка на едно дърво, докато трае беседата.
Но Карла не го остави.
— Ако пропуснеш това — дръпна го тя за якето, — няма как после да го обсъждам с теб.
Затова не можеш да го пропуснеш!
Тя събра групата ни на място, откъдето се виждаха лицата както на разпитващите, така и
на разпитвания мъдрец.
Зрителите бяха оформили арена от възглавници, наредени достатъчно близо около
пагодата, за да долавят всяка интонация или намеса в разговора. Очакването — призракът на
славата — витаеше из публиката, докато учениците си разказваха истории за легендарните
мъдреци, призовали Идрис на спор.
Светите мъже излязоха от най-голямата пещера, където бяха медитирали заедно, за да се
подготвят за мисловното противоборство. Бяха високопоставени гуру със свои
последователи. Най-младият беше трийсет и пет годишен, а най-възрастният — вероятно на