Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Ядосах се, че беше отправил намеренията си тъкмо към мене и не изпитвах вече никакво желание да опитам щастието си при неговата красавица, защото ми се струваше, че двойката е решила да ме ограби, и тъй като нямах никакво желание да бъда ограбен, избягнах срещата с тях. Трябваше да запазя това си държание, на следния ден обаче моят зъл дух ме подтикна да го посетя; мислех, че едно посещение от учтивост не би имало кой знае какво значение.
Един слуга ме заведе в стаята на Ч.; той ме прие много любезно и ми отправи приятелски укори, че не съм се показал предната вечер. След това заговори отново за предприятието си и показа цял куп книжа, което ме отегчи много.
— Ако приемете трите менителници — каза той, — ще ви направя съдружник в моето предприятие. — Чрез това изключително доказателство за приятелство, той ми подаряваше според неговото твърдение пет хиляди гулдена годишно, но му отговорих да не ми говори никога повече за това. Когато се сбогувахме, ми каза, че искал да ме представи на майка си и сестра си.
Той излезе и се върна след две минути с тях. Майката беше жена с откровен и чист вид, а дъщерята същински образец на красота. Бях като ослепен. Четвърт час след това прекалено доверчивата майка ме помоли за позволение да се оттегли; дъщерята обаче остана. Тя не се нуждаеше даже и от половин час, за да ме плени напълно. Бях омагьосан от всичките й прелести, а нейният наивен, за мен съвсем особен ум, нейната невинност и чистосърдечие, нейното естествено и все пак възвишено чувство, нейната весела и невинна живост, с една дума цялото й същество, изтъкано от красота, разум и чистота — едно същество, на което никога не бих могъл да противостоя — всичко това ме направи роб на най-съвършената жена, която въображението може да си представи.
Госпожица Ч.Ч. излизаше винаги само със своята майка, която беше набожна и въпреки това снизходителна. За четене й бяха предоставени само книгите на баща й, който като разумен човек не притежаваше никакви романи, тя обаче изгаряше от любопитство да чете тъкмо такива книги. Имаше също най-голямо желание да опознае Венеция, тъй като никой не посещаваше къщата им, то още никой не й беше казал, че тя е едно истинско чудо. Докато брат й беше зает с писане, разговарях с нея, по-точно казано отговарях на многобройните й въпроси, които ми задаваше. Само едно не й казах, че е красива и че се интересувах извънредно много от нея, с това бях излъгал вече толкова много жени, че се страхувах да не стана тъкмо при нея подозрителен чрез подобни изрази.
Тъжен и замислен напуснах къщата. Редките качества, които бях открил в прелестното същество, ми направиха дълбоко впечатление и аз реших да не я виждам повече, защото имах чувството, че не аз бях мъжът, който можеше да пожертвува свободата си, като я поиска за жена. Все пак я считах създадена, за да ме направи щастлив.
След завръщането си не бях виждал госпожа Манцони и насочих стъпките си към нейното жилище. Намерих достойната жена точно такава, каквато беше винаги към мен; прие ме по най-приятелски начин. Тя ми разказа, че Тереза Имер, красивото момиче, заради което преди тринадесет години бях получил от господин Малиниеро удар от бастун, току-що се била завърнала от Байройт, където била спечелила състояние като любовница на маркграфа. Понеже тя живееше срещу госпожа Манцони, последната реши да я изненада по шеговит начин и изпрати да я помолят да дойде за един момент. Наистина няколко мига след това дойде, водеща за ръка едно хубаво като картина осемгодишно момченце. То беше единственото й дете и произлизаше от нейния мъж, който беше танцьор в Байройт. Изненадата ни от тази среща беше толкова голяма, колкото и удоволствието от спомените за нашите детски години. Естествено тези спомени се отнасяха само до детинщини. Поздравих я за придобитото състояние и тя, преценявайки по външния ми вид, мислеше, че трябваше да ми върне същия комплимент. Но нейното щастие би било по-постоянно от моето, ако през по-късните години се бе държала разумно. Но тя имаше капризи, за които ще разкажа на читателите пет години по-късно. Беше станала голяма певица, и съвсем не дължеше цялото си състояние на своята дарба, прелестите й бяха допринесли за това много повече, отколкото всичко друго. Разказа ми за своите преживелици, без съмнение с някои украсявания, и ние се разделихме едва след като разговаряхме в продължение на цели два часа. Тя ме покани да закуся на следната сутрин у нея. Маркграфът наредил да я наблюдават, както казваше тя, но, понеже съм бил стар познат не съм могъл да възбудя подозрение. Това е изразът на всички галантни дами. Каза ми още, че съм могъл да я посетя същата вечер в ложата й. Господин Папафава щял да ме види с удоволствие. Той бе нейният кръстник. На следния ден отидох рано при нея. Намерих я в леглото с нейния син, който, като добре възпитано момче, стана и излезе веднага, когато ме видя да сядам до леглото й. Прекарах с нея три часа, от които последният — за него си спомням още — беше очарователен; след пет години читателят ще се запознае с последиците от това. Видях я още веднъж в продължение на четиринадесетте дни, които тя прекара във Венеция. При нейното заминаване обещах, че ще я посетя в Байройт, но не удържах думата си.