Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
И тъй, аз отпътувах от Падуа този съдбоносен миг и срещнах при Ориаго един кабриолет, който, впрегнат с два пощенски коня, се приближаваше в силен тръс. В него седяха една много красива жена и един господин в германска униформа. На няколко крачки от мен пътуващият по протежението на реката кабриолет се обърна и жената, която беше изхвърлена над нейния спътник, се намираше в опасност да се търколи в Брента. Скочих от колата си в движение и изтичах на помощ на дамата, като същевременно отстраних с целомъдрена ръка причиненото от падането безредие на дрехите й.
Спътникът й се беше изправил невредим; той побърза към нас и намери своята хубавица да седи съвсем слисана на земята; но смущението й произлизаше по-малко от падането, отколкото от срама поради разголването й. В действителност бях видял това, което една почтена жена не показва никога на непознат. Изказвайки ми благодарности, които траеха през цялото време нужно за нейния и моя пощальон, за да изправят отново кабриолета, тя ме наричаше често неин спасител, неин ангел-покрювител. След като всичко бе поставено в ред, дамата продължи пътуването си за Падуа, а аз — моето за Венеция, където след пристигането си едва имах време да се маскирам, за да отида в операта.
На следната сутрин се маскирах отрано, за да следвам Бученторо, който трябваше да отпътува при хубаво време за Лидо, където се извършва голямо и смешно празненство.
Този не само своеобразен, но буквално единствен празник зависи от смелостта на адмирала на арсенала, тъй като последният отговаря с главата си, че ще има постоянно хубаво време. Защото и най-малкият насрещен вятър би могъл да обърне кораба, тогава дожът би се удавил заедно с целия светлейши сенат, чуждите посланици и папския нунций, венчален свидетел на тази смешна сватба, на която венецианците отдават почит, граничеща със суеверие.
Пиех с открито лице кафето си под крокурациите205 на площада Сан Марко, когато красива женска маска ме удари галантно по рамото с ветрилото си. Понеже не познах маската, не обърнах внимание на закачката; изпих кафето си, сложих отново маската и се упътих към кея за погребения, където ме чакаше гондолата на господин Де Брагадино. Близо до „Сламения мост“ забелязах същата маска, която наблюдаваше внимателно едно изложено на показ срещу десет солди чудовище. Приближих се до нея и я запитах, защо ме е ударила.
— За да ви накажа, задето не ме познахте, след като ми спасихте живота.
Отгатнах, че това трябва да е красавицата, на която предния ден се бях притекъл на помощ на брега на Брента. Направих й комплимент и я запитах дали ще отплува с Бученторо.
— Бих отишла с удоволствие, ако имах сигурна гондола — отговори тя.
Предложих й моята, която беше много голяма. Тя се посъветва за миг със своя също маскиран спътник и след това прие. Когато тръгваха да се качват, ги поканих да свалят маските си, но те казаха, че по известни причини искали засега да останат непознати. След това ги помолих да кажат дали са от свитата на някой посланик, защото в такъв случай, макар и със съжаление ще трябва да ги помоля да слязат, но те ме увериха, че са венецианци. Тъй като гондолата се караше от прислужниците на един патриций, то имаше вероятност да се изложа пред държавните инквизитори, а исках да избягна това.
И тъй, отплувахме след Бученторо. Седейки до дамата, си позволих някои волности, но тя ме смути до известна степен, като смени мястото си. След тържеството се върнахме обратно във Венеция и офицерът каза, че ще ми бъдат благодарни, ако бих им направил честта да обядвам с тях в „Дивият човек“. Приех поканата, понеже любопитствувах да опозная дамата. Това, което бях видял при падането, обясняваше напълно любопитството ми. Офицерът ме остави сам с нея и излезе да поръча яденето.
Когато оставах сам с красавицата, й казах със свободата, която е позволена при маскирането, че съм влюбен в нея, че имам ложа в операта, която предоставям на нейно разположение и, ако ми даде известна надежда, че няма да изгубя времето си, то съм готов да й служа по време на целия карнавал. Но ако има намерение да бъде жестока, то я моля да ми каже това предварително и открито.
— Аз ви моля да ми кажете с кого мислите, че имате работа.
— С една извънредно любезна жена, независимо дали сте принцеса или жена от най-нисшето съсловие. При това осмелявам се да се надявам, че ще ми дадете още днес доказателства за вашата доброта; в противен случай, след обяда ще имам честта да ви кажа най-учтиво сбогом.
205
Дворци от 1584 г. на северната и южната страна на площада Сан Марко, служещи за жилище на прокурорите, т.е. най-висшите магистри на Венецианската република. — Б.пр.