Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
— Та разкажете ми нещо — извика тя, — вие само ме гледате непрекъснато и не казвате нито дума; днес вие се жертвувате за мене, тъй като брат ми би ви завел иначе у своята дама, която по неговото описание трябва да е красива като ангел.
— Аз видях дамата.
— Вероятно не е много умна.
— Възможно е. Не съм могъл да забележа това, тъй като никога не съм бил у нея, а също и нямам намерение да я посетя някога. Затова недейте вярва, хубава Ч.Ч., че правя каквато и да е жертва за вас!
— Тъй като не говорехте нищо, помислих, че сте тъжен.
— Ако не ви говоря, то това се дължи на щастливото вълнение, което ми причинява вашето ангелско доверие.
— Това ме радва извънредно много, а и как бих могла да нямам доверие във вас? С вас се чувствувам по-свободна и много по-сигурна, отколкото в присъствието на моя брат. Майка ми казва, че във вас човек не може да се излъже и че вие положително сте един напълно почтен човек. Впрочем вие сте неженен; това беше първото, за което питах брат си. Спомняте ли си думите си, че завиждате на щастието на мъжа, който ще ме вземе за жена? В същия момент си казах, момичето, за което вие някога ще се ожените, ще бъде най-щастливата жена в цяла Венеция.
Тези думи, които тя произнесе с най-непринудена наивност и с един произлизащ от сърцето тон на искреност, възпроизведоха у мен чувства, които едва ли бих могъл да опиша. За съжаление не се решавах да притисна дори с най-нежна целувка розовите устни, които бяха произнесли тези думи, но едновременно почувствувах най-голяма наслада да се видя обичан от този ангел.
— Тъй като нашите чувства са толкова сходни — казах аз, — то ние можем да добием най-съвършеното щастие, любезна Ч.Ч., ако бихме могли да се свържем завинаги. Но аз бих могъл да бъда ваш баща!
— Вие мой баща! Каква безсмислица! Та не знаете ли, че аз съм на четиринадесет години?
— А вие не знаете ли, че аз съм на двадесет и осем?
— Е, кой мъж на вашата възраст би имал дете на възраст като мен! Смешно ми става, като помисля, че сигурно не бих се страхувала никога от баща си, ако изглеждаше като вас.
Беше време да отидем в театъра, затова напуснахме гондолата. Представлението я завладя изцяло. Нейният брат се яви едва към края. Дадох им вечеря в една гостилница и поради удоволствието да видя прелестното момиче да яде с добър апетит, съвсем забравих, че не бях обядвал. По време на цялата вечеря не продумах почти нито дума, тъй като бях болен от любов и в едно състояние на възбуда, което бе невъзможно да продължава дълго. Като оправдание за мълчанието си казах, че ме боли зъб, те ме съжалиха и ме оставиха да мълча.
След това П. каза на сестра си, че съм влюбен в нея и бих почувствувал облекчение, ако ми позволи да я целуна. Нейният отговор се изрази в това, че тя ми подаде своите смеещи се и жадуващи за целувка устни. Аз горях, но изпитвах такова уважение към невинното нищо неподозиращо същество, че я целунах само по бузата, и то по един привидно съвсем хладен начин.
— Що за целувка е това! — извика П. — Напред, напред, една истинска любовна целувка!
Аз не се помръдвах, безсрамният сводник ми беше досаден. Но неговата сестра обърна глава настрана и каза тъжно:
— Не го принуждавай, нямам щастието да му харесвам!
Тези думи възбудиха цялата ми влюбеност, загубих самообладанието си и извиках пламенно:
— Как хубава Ч.? Вие не искате да припишете въздържанието ми на чувството, което сте ми вдъхнали? Вие мислите, че не ми харесвате? Ако е необходима само една целувка, за да ви успокоя относно това, то получете я, като знак за дълбоките чувства, които изпитвам към вас.
С тези думи я взех в обятията си, притиснах я в любовно опиянение към гърдите си и прилепих на устата й една дълга огнена целувка, копнежът по която отдавна ме разкъсваше. Но от тази целувка боязливата гълъбица забеляза, че е попаднала в ноктите на орел. Съвсем изненадана, че е открила по този начин моята любов, тя се изскубна от моите обятия. Нейният брат запляска одобрително с ръце, а тя постави отново маската си, за да прикрие своето смущение. Попитах я дали още вярва, че не ми харесва.
— Вие ме убедихте, но не бива да ме наказвате за това, че ме извадихте от моето заблуждение.
Намерих този отговор много деликатен, тъй като произлизаше от чувствата й. Но нейният брат не беше съгласен с думите й и каза, че са глупави.