Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато се върнахме във Виена, случката беше вече злободневна, смееха се на гасконеца и се шегуваха с епископа. Лошите езици не пощадиха също и мен, но аз не считах за необходимо да се защищавам.
Никой не познаваше кавалера Дьо Талвис и френският посланик не беше чувал нищо за него. Не зная дали и след това в Братислава се е чуло нещо за него.
След като се сбогувах с всички приятели и приятелки, отпътувах най-сетне от Виена с пощенската кола; на четвъртия ден пренощувах в Триест. Един ден след това се качих на кораб за Венеция, където пристигнах следобед на втория ден на Възнесение. Имах щастието да прегърна след тригодишно отсъствие моя прелестен покровител, господин Де Брагадино, и неговите двама неразделни приятели; те бяха много зарадвани да ме видят отново напълно здрав и в добро материално състояние.
Глава тринадесета
Видях отново родния си град с онова прекрасно чувство, което изпитват всички добри сърца, когато посещават отново местата, където са получили първите си трайни впечатления. Бях събрал поуки, познавах законите на честта и на учтивостта, чувствувах се надминал почти всички мои връстници и желаех да добия отново моите стари навици; обаче се зарекох да се държа за в бъдеще по-прилично и по-въздържано.
Забелязах с удоволствие при влизане в моята работна стая, че там статуквото бе абсолютно запазено. Пласт прах, дебел един пръст, който лежеше върху книжата, доказваше, че никоя незвана ръка не ги беше докосвала.
На втория ден след пристигането ми един баркароле ми предаде писмо точно в момента, когато имах намерение да изляза, за да придружа Бученторо, с когото дожът искаше да направи ежегодното си пътуване, за да се ожени за Адриатика, вдовицата на толкова много съпрузи, която въпреки това беше все така свежа, както в деня на сътворението. Писмото беше от един млад благородник, Джовани Гримани, който знаеше много добре, че нямаше никакво право да мисли, че стои по-горе от мен и затова ме молеше много учтиво да намина приятелски у него, за да приема едно писмо, което той бил натоварен да ми предаде собственоръчно. Отидох веднага и след като си разменихме обикновените комплименти, той ми предаде едно незапечатано писмо, което бе получил предния ден.
Това писмо гласеше:
„Господине, след вашето заминаване търсих напразно моя портрет и понеже нямам навика да приемам крадци у себе си, то съм убедена, че той може да се намери само във вашите ръце: моля ви да го предадете на лицето, от което ще получите това писмо.