Приключенията на Казанова

— Значи нямате любовник?

— Как? Любовник? Кой мъж би имал смелостта да ми бъде любовник в такава къща? И затова ли съм създадена — да се отдавам на първия срещнат за някакво мизерно възнаграждение от тридесет солди? А по-високо не би ме оценил никой във Венеция, когато ме види в тази къща. А и аз самата не се чувствувам призвана към проституиране!

Един разговор от подобно естество не е приятен. Тя проливаше сълзи и картината на нейната скръб, допълнена с мизерната обстановка, която имах пред очите си, не беше в състояние да възбуди отново моята любов. На сбогуване и обещах да дойда отново, като пъхнах в ръката й дванадесет цехини. Тя беше учудена от една такава сума, никога не била виждала толкова пари. След това съжалявах винаги, че не съм й дал двойно повече.

На следния ден ме посети П. Ч. и със светнало от радост лице ми каза, че неговата майка позволила на дъщеря си да отиде с него в операта. Малката била съвсем възхитена от това, тъй като никога не била ходила там, и ако ми доставяло удоволствие, бих могъл да ги чакам някъде.

— Но знае ли вашата сестра, че ми позволявате да бъда с вас?

— Тя се радва вече за това.

— А госпожа майка ви? Тя знае ли?

— Не, но ако узнае, няма да й бъде неприятно, тъй като вие сте й вдъхнали голямо уважение.

— Ще се опитам да получа ложа.

— Отлично. Чакайте ни там.

Хлапакът не говореше повече за менителници. Тъй като видя, че не ухажвам повече неговата дама, а напротив, бях влюбен в сестра му, то той беше намислил да ми продаде последната. Съжалих майката и дъщерята, които бяха дали доверието си на подобен човек, но не бях достатъчно добродетелен да откажа поканата. Даже се убедих, че трябваше да приема поканата именно защото обичах Ч.Ч., за да я предпазя от други измами; защото, ако бях отказал, то той, може би, би намерил някого другиго, по-малко съвестен и безскрупулен, а тази мисъл бе непоносима. Струваше ми се, че не я грозеше никаква опасност от моя страна.