Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
По това време трябваше да се занимая и с работите на моя по-млад брат, който по негово твърдение притежавал някакво божествено призвание за свещеничество, но за това се нуждаеше от средства. Без знания, без никакво възпитание и без всякакви предимства, освен едно красиво лице, той съзираше своето щастие в духовното звание, възлагаше големи надежди на проповядването, за което, по мнението на жени от кръговете, които познаваше, имал безсъмнена дарба. Направих всички искани от него постъпки и успях да убедя абат Гримани да му предостави известен приход. Последният ни беше задължен за всички мебели от родителската ни къща, за които не беше давал никога сметка. Той му определи доживотно ползуване от една къща, а две години по-късно моят брат стана притежател на част от бащиното наследство. Впрочем тази част от наследството беше само привидна, тъй като къщата беше вече ипотекирана за цялата й стойност, но господин абат Гримани беше малко йезуит, а за тези свети служители на бога всички средства са оправдани, стига само да имат полза от тях. Ще говоря за поведението на този нещастен брат, когато дойдем там, където той се появява от превратностите на съдбата в моя собствен живот.
Два дни след моето посещение у П. Ч. срещнах последния на улицата. Каза ми, че сестра му говорила непрекъснато за мен, че запомнила много от моите думи и че майка му била възхитена, защото се е запознала с мене.
— Тя би била добра партия за вас — ми каза той, — тъй като ще получи зестра от десет хиляди сребърни дуката. Ако дойдете утре при мен, ще можем да пием кафе с майка ми и сестра ми.
Бях решил да не стъпвам повече в къщата му, но не удържах думата си. Впрочем в подобни случаи човек лесно може да промени решението си.
Прекарах три часа в приказки с прелестното дете и когато се разделихме, бях влюбен до ушите. При сбогуването й казах, че завиждам на мъжа, който ще я спечели за жена и този комплимент — първият от подобно естество, който й бях направил — покри хубавото й лице с най-ярка червенина.
Когато вече бях навън, изследвах характера на чувството, което изпитвах към нея и се уплаших, тъй като към Ч.Ч. не можех да постъпя нито като честен човек, нито като развратник. Не можех да се лаская от надеждата да получа нейната ръка, а имах чувството, че бих убил всекиго, който би ме посъветвал да я прелъстя. Почувствувах нужда да се разсея, затова отидох да играя. Понякога играта е отлично средство против тревогите на любовта. Играх щастливо и си отидох вкъщи с пълна със злато кесия.
По пътя за вкъщи срещнах в една безлюдна улица един човек, прегърбен от старост и още повече от бедност. Когато се приближих повече, познах в него граф Бонафеде. Неговият вид предизвика съжалението ми. Той също ме позна и ми разказа различни неща, описа мизерията, в която се намирал поради необходимостта да се грижи за издръжката на своето многобройно семейство.
— Не се срамувам да ви помоля за една цехина, с която ще мога да живея пет или шест дни.
Побързах да му дам десет и спрях с мъка изблиците на неговата благодарност, но не можах да му попреча да се разплаче. За да допълни нещастието си, при сбогуване ми каза, че дъщеря му станала много красива. Тя обаче предпочитала по-скоро да умре, отколкото да пожертвува своята добродетел поради нуждата.
— В тези разбирания — заключи той — не мога нито да я подкрепя, нито да я възхваля.
Вярвах, че съм разбрал желанията, които му внушаваше нуждата, и взех адреса му, като обещах да го посетя; бях любопитен да видя какво е станало от една добродетел, за която през десетте години, по време на които не бях виждал момичето, не бях имал никога високо мнение. На следващия ден отидох у тях. Намерих дом, в който липсваше почти всичко, момичето беше само и това съвсем не ме изненада. Младата графиня като видя, че идвам, ме прие най-любезно горе на стълбата. Беше доста добре облечена и я намерих също така красива, жизнерадостна и любезна, както тогава, когато я видях за последен път в крепостта Сан Андрея. Нейният баща й казал, че ще я посетя, тя сияеше от радост и ме прегърна тъй нежно, както може да се прегърне само един обожаван възлюбен. Заведе ме в стаята си. След като ми каза, че майка й лежи болна в леглото и не може да се яви, тя се отдаде на нов изблик на радост за щастието, което чувствувала от нашето повторно свиждане. Поради изблика на радост бяха дадени и получени бурни целувки, които скоро възпламениха чувствата ми, тъй че още след първия четвърт час не ни остана да желаем нищо повече. След като това стана, естествено трябваше да се покажем изненадани или най-малко да се престорим на такива. По задължение, като честен човек, не можех да избегна да уверя бедната графиня, че за мен нейното отдаване е само първият залог за нашата продължителна любов. Тя повярва на това или показа, че го е повярвала, както впрочем и аз самият го вярвах в този момент. Когато се поуспокоихме, тя ми заговори за своето ужасно положение, разказа ми, че братята й се скитат боси из улиците и че баща й не може да им дава насъщния хляб.