Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Когато слязох от колата, първият човек, комуто тъй да се каже, паднах в обятията, беше покровителят на госпожа Конде — Лабре, кавалерът Талвис, на когото бях дал такава добра поука в Париж. Когато ме позна, той се нахвърли върху мен и каза, че съм му дължал реванш.
— Обещавам ви го — отговорих аз, — но никога не заменям едно удоволствие с друго: ще се видим пак!
— Това е достатъчно. Бихте ли ми направили честта да ме представите на дамите?
— С голямо удоволствие, но не на улицата.
Ние отидохме в една гостоприемница, той ни последва. Тъй като бях на мнение, че младият човек, който иначе беше храбър както никой друг френски кавалер, можеше да допринесе за нашето забавление, то го представих. Той живееше от два дни в странноприемницата, където бяхме отседнали и ние, и беше облечен в траурни дрехи. Попита ни дали ще посетим бала у княз-архиепископа. Не знаехме нищо за последния, но Файс отговори на въпроса му с „да“. Балът може да се посети — каза кавалерът, без да бъде човек представен и затова мисля да отида, което иначе не бих могъл да сторя, тъй като тук никой не ме познава. След това си отиде. Съдържателят, който се яви, за да се осведоми за заповедите ни, ни даде сведения относно бала и тъй като нашите красиви госпожици изявиха желание да отидат, то ние се съгласихме.
Непознати, ние кръстосвахме с пълна свобода всички зали на двореца, докато най-сетне дойдохме до една голяма маса, на която седеше княз-архиепископът и държеше фараонова банка. Купчината злато, което благородникът прелат имаше пред себе си, трябваше да има, по наше изчисление, около тринадесет или четиринадесет хиляди гулдена. Кавалерът Талвис застана между нашите две дами и им правеше комплименти, докато негова милост размесваше картите. Архиепископът накара да секат, погледна кавалера и го покани приятелски да заложи на някоя карта.
— На драго сърце, уважаеми господине, залагам срещу цялата банка на тази карта.
— Добре! — каза архиепископът, за да не даде вид, че се страхува. Той тегли карти, картата на кавалера спечели и моят щастлив французин прибра с пълно спокойствие всичките пари на прелата и си напълни джобовете. Епископът беше слисан, съзнавайки малко късно глупостта, която бе извършил, и каза на кавалера.
— А ако вашата карта беше загубила, господине, как бихте ми се издължили?
— Уважаеми господине, това би било моя работа.
— Господине, вие имате повече щастие, отколкото разум.
— Може да е така, ваша милост, но това е моя работа.
Кавалерът излезе, аз го последвах и го настигнах долу на стълбата. След като му направих комплимент, го помолих да ми заеме сто дуката. Той ми ги наброи мигновено, като ме увери, че бил възхитен, задето може да ми направи тази услуга.
— Аз ще ви дам полица.
— Глупости, никаква полица.
Пъхнах златото в джоба си, без да се грижа за многобройните маски, които бяха последвали от любопитство щастливия печеливш и сега бяха свидетели на това, което ставаше. Талвис се отдалечи, а аз се върнах отново в игралната зала.
Ракендорж и Саротин, които случайно присъствуваха на бала, бяха узнали, че кавалерът ми бе дал пари и ме попитаха кой е той. Разказах им една история, пълна с истина и лъжа, и казах накрая, че с парите, които ми е дал, кавалерът е изплатил един свой дълг, който още от Париж имал към мене. Те трябваше да повярват на това, или поне да се престорят, че вярват.
В нашата странноприемница съдържателят ни разказа, че кавалерът си отишъл, като препускал бясно коня си, и че целият му багаж се състоял само от едно куфарче. Ние вечеряхме и за да направя вечерята по-весела, разказах на Файс и на нашите красиви госпожици по какъв начин се бях запознал с Талвис и как постъпих, за да получа моята част от плячката.