Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Поставихме маските си и тръгнахме. Придружих ги до вкъщи, а след това се отправих сам към дома. Бях силно влюбен, доволен напълно и въпреки това много тъжен.
В следните глави читателите ще видят как продължи моята любов и в какви приключения попаднах чрез нея.
Глава четиринадесета
На следния ден П. Ч. влезе в стаята ми с тържествуващо лице и каза, че неговата сестра казала на майка си, че ние се обичаме и ако трябва да се омъжи, то тя може да бъде щастлива само с мен.
— Обожавам вашата сестра — отговорих му аз, — но вярвате ли, че баща ви ще се съгласи да ми даде ръката й?
— Мисля, че не. Но той е стар. Засега се любете спокойно. Майка ми позволява сестра ми да дойде с нас тази вечер в операта.
— Добре, мили приятелю, значи ще отидем.
— Виждам се принуден да ви помоля за една малка услуга.
— Разполагайте с мен.
— Продава се отлично кипърско вино. Срещу шестмесечна менителница мога да получа една бъчва. Сигурен съм, че ще мога да я продам веднага с печалба, но търговецът иска поръчителство и той ще приеме вашето, ако желаете да ми го дадете. Искате ли да подпишете менителницата ми?
— С удоволствие.
Подписах без колебание, защото кой влюбен на земята би отказал в подобен случай една услуга някому, който би могъл да го направи нещастен, за да си отмъсти за отказа? След това ние се уговорихме за вечерта и се разделихме напълно доволни.
След като се облякох, излязох и купих една дузина ръкавици, също толкова копринени чорапи и един чифт везани жартиери със златни закопчалки, радвах се предварително за този пръв подарък на моята нова приятелка.
Не е нужно да казвам, че бях точен на уговореното място, но когато влязох, видях ги да се оглеждат вече за мен. Ако намеренията на П. Ч. не бяха подозрителни, то едно подобно внимание би ме поласкало. Когато отидох при тях, П. Ч. каза, че има работа и за това ме оставя сам със сестра си, ще се видим по-късно в театъра. След като си отиде, казах на Ч.Ч., че не ни остава нищо друго, освен да се разхождаме с гондолата до започване на представлението.
— О, не — извика тя, — по-добре да отидем в една от градините на Зуека!
— С удоволствие!
Взех една гондола за преминаване и ние отплувахме към Сан Биаджо в една градина, която познавах, наех я за една цехина за целия ден, тъй че никой не можеше да влезе в нея. Оказа се, че и двамата не бяхме още обядвали, затова поръчах добро ядене и отидохме в една стая, където съблякохме маскарадното си облекло. След това се отправихме отново в градината.
Любезната Ч.Ч. беше облечена само с едно елече от тафта и една поличка от същия плат, но в това леко облекло тя изглеждаше очарователна. Моят влюбен поглед проникваше през тези обвивки и моята душа я виждаше гола. Но въпреки че въздишах от желание и страст, се въздържах.
Моята млада спътничка, която не бе изпитала още подобно щастие, скачаше леко като сърна наляво и надясно по поляната от страна на дългата алея. Тя ликуваше в своята сърдечна веселост, но когато трябваше скоро да се спре, защото се задъхваше от умора, се изсмя високо, като ме видя да я наблюдавам мълчаливо и възхитено. След това ме покани на състезание. Предложението ми хареса и го приех, но ми хрумна да му придам още по-голяма прелест чрез облог. Затова казах:
— Който загуби, ще направи това, което заповяда победителят.
— Съгласна съм.
Ние определихме целта и се затичахме. Бях сигурен в победата, но исках да загубя, за да видя какво наказание тя би ми отсъдила. Тя веднага започна да тича колкото й сили държаха, а аз пазех силите си. Така тя пристигна преди мен до целта. Докато дишаше дълбоко, аз мислех какво ли наказание би могла да ми наложи. Тя внезапно се скри зад едно дърво и ми каза, че трябва да търся пръстена й. Била го скрила по тялото си и с това ми се предоставя изцяло. Намерих това за прелестно, тъй като съзрях ясно дяволито намерение, но чувствувах, че не биваше да злоупотребявам с благоприятното си положение. Нейното непринудено доверие трябваше по-скоро да бъде поощрено. Седнахме на поляната, преобърнах джобовете й, гънките на елечето и полата й, обувките й, а накрая дори жартиерите, които носеше над коленете. Тъй като никъде не намерих нищо, продължих търсенето, защото пръстенът беше все пак по тялото й и трябваше да го намеря някъде. Читателят сигурно се сеща, че се досещах за прекрасното скривалище, в което моята хубавица бе скрила пръстена, но преди да го намеря трябваше да си доставя множество наслади, от които изпитах опиянение. Най-сетне пръстенът бе открит в очарователното място между двата най-красиви хълма, които природата е заобляла някога. Но когато го извадих, бях толкова възбуден, че ръката ми видимо трепереше.