Златната клонка
- Автор: Фрэзер Джеймс Джордж
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Златната клонка». Краткое содержание книги:
Освен това айните отглеждат в клетки орли, кланят им се като на божества и ги молят да защитят хората от зло. Но те принасят птиците в жертва и когато се готвят да го направят, им се молят, като казват: „О, скъпоценно божество, о ти, свещена птицо, аз те моля да се вслушаш в думите ми. Ти не принадлежиш на този свят, защото твоят дом е при Създателя и неговите златни орли. Затова ти поднасям в дар тези инау и питки и други скъпи неща. Яхни тези инау и се възнеси в дома си на величествените небеса. Когато стигнеш там, събери подобните ти божества и им благодари от наше име, че са управлявали света. Умоляваме те, върни се отново, за да ни управляваш. О, мой скъпоценен, отиди си в мир.“ Айните почитат и ястребите, държат ги в клетки и ги принасят в жертва. Когато ги умъртвяват, трябва да отправят към птицата следната молитва: „О, ястребе божествен, ти си опитен ловец, направи така, че изкуството ти да се пренесе в мен.“ Ако с ястреба са се отнасяли добре, докато е бил в плен, и са му се молили по този начин, когато са се канели да го умъртвят, той положителна ще изпрати помощ на ловеца.
Следователно като умъртвява съществата, към които се отнася като към свещени, айнът се надява да извлече най-различна полза. Той очаква от тях да отнесат послание от негово име на другите от своя вид или на боговете в отвъдния свят; надява се, като поглъща части от телата им или по друг начин, да придобие техните качества; а очевидно очаква също те да възкръснат физически и това да му даде възможност отново да ги улови, да ги умъртви и да се възползува от всички облаги, които веднъж вече е извлякъл от умъртвяването им. Защото в молитвата, отправена към почитаната от него мечка и обожавания орел, преди да ги цапне по главата, той кани съществата да се върнат, което, струва ми се, очевидно говори за вяра във възкръсването им. Всякакви съмнения по този въпрос ще се разпръснат от свидетелството на г. Бачелър, който разказва как айните били „твърдо убедени“, че духовете на птиците и животните, убити на лов или принесени в жертва, се връщат на земята, облечени в тяло, а освен това се появяват, за да облагодетелствуват хората и по-специално ловците айни. Айните, съобщава г. Бачелър, „признават, че колят и изяждат животното, за да може друго да дойде на негово място и с него да постъпят по същия начин“, а по време на жертвоприношението към животните се отправят молитви, „които формулират искането те отново да се върнат и да осигурят храна за друга гощавка, сякаш за тях е чест, дори удоволствие да ги умъртвят и изядат. Тези хора наистина смятат така.“ Както показва смисълът, последните забележки се отнасят конкретно до принасяните в жертва мечки.
Сред облагите, които айните очакват от умъртвяването на обожаваните животни, стои не на последно място да се нахранят с тяхното месо и да се напият с кръвта им, както сега, така и в много подобни случаи в бъдеще, а тази чудесна перспектива произтича от твърдото им убеждение в безсмъртието на душата и във физическото възкръсване на мъртвите животни. Тази вяра се споделя от много първобитни ловци в много части на света и е породила най-разнообразни и любопитни обичаи, някои от които ще опишем след малко. Междувременно не е без значение да отбележим, че тържествените празници, на които айните, гиляките и други племена колят опитомени в клетка мечки с прояви на уважение и скръб, са може би развитие или издигане на по-високо равнище на сходни ритуали, изпълнявани от ловеца над всяка дива мечка, която се случи да убие в гората. И наистина източниците твърдят изрично, че що се отнася до гиляките, случаят е точно такъв. Ако искаме да разберем значението на обреда у гиляките, пише г. Щернберг, трябва преди всичко да си спомним, че мечите празници не се чествуват както обикновено и погрешно се приема, само при умъртвяването на домашна мечка, а винаги когато някой гиляк успее да убие мечка на лов. Вярно е, че тогава празникът не е така внушителен, но по същество си остава същият. Когато донесат в селото главата и кожата на убитата в гората мечка, жителите им устройват триумфално посрещане с музика и тържествен обред. Главата слагат на осветено скеле, предлагат й храна и дарове, също както когато умъртвяват домашна мечка и отново се събират почетните гости (нар-хи). Принасят в жертва и кучета, а костите на мечката се запазват на същото място и със същите признаци на уважение, както костите на домашната мечка. Следователно големият зимен празник е само едно продължение на ритуала, който се спазва винаги когато убият мечка.4 Така че противоречието в обичаите на тези племена, прекланящи се и почти обожаващи животните, за които обикновено ходят на лов, убиват и ядат, не е така очевидно и натрапчиво, както изглежда на пръв поглед. Хората имат при това много сериозни основания да постъпват така. Защото първобитният човек в никакъв случай не е алогичен и непрактичен, както се струва на повърхностния наблюдател; той се е замислял, дори не престава да мисли задълбочено по въпросите, които непосредствено го засягат, той разсъждава по тях и макар неговите заклинания често да се различават съществено от нашите, не трябва да му отричаме способността внимателно и продължително да анализира някои основни проблеми на човешкото съществуване. И ако в нашия случай той се отнася с мечките изобщо като към същества, напълно подчинени на човешките нужди и въпреки това отделя определени индивиди от вида като обекти на почитание, което е почти равностойно на обожание, ние не бива прибързано да го обявяваме за ирационален и непоследователен, а да се опитаме да се поставим на негово място и да видим нещата, както ги вижда той и по този начин да се освободим от предубежденията, които така силно повлияват нашите възгледи за света. Успеем ли да го направим, вероятно ще установим, че колкото и абсурдно да ни се струва поведението му, първобитният човек, общо взето, следва логиката, която според него съответствува на фактите от неговия ограничен опит. Това имам намерение да илюстрирам в следващата глава, където ще се опитам да докажа, че тържественият ритуал на мечия празник на айните и другите племена от Североизточна Азия е само особено впечатляващ пример за уважението, което първобитният човек оказва на убиваните и изяждани от него животни въз основа на принципите на своята първобитна философия.