Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Е, добре, внимавайте какво ще ми отговорите. Сигурен съм в онова, което ще кажа, тъй като го чух от сестра ми. Онази вечер си е легнала рано и в такъв случай излиза, че вие сте я изненадали в леглото й?

Балзамо поклати отрицателно глава.

— Добре. Ще продължа да разпитвам, а вие отговаряйте.

Балзамо не се раздразни, напротив, направи знак на Филип, че очаква думите му.

— Когато сте се качили у сестра ми — продължи младежът, който все повече и повече се разпалваше, — сте я заварили да спи сън, предизвикан от вашата дяволска власт. Андре сподели, че си е била легнала и че е усетила вцепенението, което винаги й налага вашето присъствие. После е изгубила съзнание. Вие пък твърдите, че само сте я разпитвали, и признавате, че сте забравили да я събудите, преди да си тръгнете. И все пак — каза Филип, като стисна конвулсивно ръката на Балзамо, — Андре казва, че когато е дошла на себе си на другата сутрин, е лежала на земята, до софата, полугола… Отговорете на това обвинение, господине, без да увъртате…

Докато Филип говореше, самият Балзамо приличаше на човек, когото са събудили от сън, и се опитваше да прогони една по една черните мисли, които мрачно властваха в ума му.

— Наистина, господине — каза той. — Не би трябвало да се връщате все на този въпрос и постоянно да търсите начин да се спречкате с мен. Дойдох тук с благосклонност и във ваш интерес, а вие забравяте тези неща. Вие сте млад, при това — военен, свикнали сте да говорите високо и с ръка върху шпагата. Така обаче разсъждавате погрешно, и то при сериозни обстоятелства. Внимавайте, уморявате ме. Ще заспя дълбок сън, а това е сънят на моите скърби. Сравнени с тях, кълна ви се, вашите са само детска игра, развлечение. А когато спя така, господине, горко на онзи, който ме събуди! Не съм влизал в стаята на сестра ви, а тя — признавам, чрез моята воля дойде при мен в градината.

Филип подскочи, но Балзамо го спря.

— Обещах ви доказателство и ще ви го дам — продължи Балзамо.

— Така да бъде. Нека влезем в Трианон, вместо да губим ненужно времето си.

Като изрече тези думи по начин, който нашите читатели познават, мигновеният блясък в очите на Балзамо угасна и той отново потъна в дълбок размисъл. Филип изръмжа глухо като диво животно, което се кани да хапе. После изведнъж промени държанието си и насоката на мислите си.

— Този мъж — каза си той — трябва да се победи или с убеждение, или с надмощие. В момента не разполагам с нито едно от двете. Да бъдем търпеливи…

След десетина минути обаче Филип си даде сметка, че не може да чака повече. Предпочете да накара да отворят вратите преди приетото време с риск да предизвика подозрения.

— В края на краищата — шепнеше си Филип, като прегърна една спасителна мисъл — какви подозрения би могъл да има вратарят, ако му кажа, че здравето на сестра ми ме е обезпокоило до такава степен, че съм отишъл в Париж да търся лекар и че съм го довел тук още при изгрев слънце?