Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
— Значи казвате, че виновникът е избягал? — попита доктор Луи замислено.
— Да, докторе. Несъмнено е предугадил, че предстои обяснение и изясняване на нещата. Когато е чул, че го обвиняват, си е плюл на петите.
— Добре. А сега какво желаете, господине? — попита лекарят.
— Нужна ми е помощта ви, за да оттегля сестра ми от Версай, за да обвия в още по-гъста сянка и в по-голямо мълчание страшната тайна, която ще ни опозори, ако стане публично достояние.
— Ще ви задам един-единствен въпрос.
Филип се накани да възрази.
— Чуйте ме — спря го лекарят със знак, който повеляваше спокойствие. — Един философ и християнин, когото вие направихте свой изповедник, е принуден да ви поиска на свой ред услуга — не като отплата за направената от него, а заради съвестта си. Човечността е дълг, господине, а не добродетел. Уведомявате ме, че ще убиете човек, аз съм длъжен да ви попреча, както бих попречил с всичко в моя власт — дори насилие, за да спра престъплението, извършено върху сестра ви. Ето защо, господине, в името на Бога ви призовавам да ми се закълнете…
— О, никога, никога!
— Ще го сторите! — извика доктор Луи пламенно. — Човече с благородна кръв, признайте, че навсякъде е Божията ръка.
— Подигравате ли ми се, господине? Та той може пак да ми се изплъзне.
— Кой знае? Ех, господи… Знаем, че един убиец бяга, страхува се от ешафода, но, странно, желязната ръка на правосъдието го привлича като магнит и той коленичи пред палача. Запазете мълчание, погребете нещастието.
— И кой ще узнае, като убия този урод, че съм го направил заради сестра ми?
— Ще трябва да измислите някаква причина за това убийство.
— Добре, докторе. Ще ви се подчиня. Няма да преследвам виновника, но Бог е справедлив. О, да. Той ще използва факта, че не е наказан като примамка, и ще ми го прати в ръцете.
— Това ще означава, че Бог го е осъдил. Дайте ми ръката си, господине.
— Ето.
— Какво трябва да се направи за госпожица Дьо Таверне? Кажете.
— Ще трябва, господине, да намерим за пред дофината претекст, за да я отдалечим оттук за известно време — например тъга по родния край, смяна на въздуха, спазване на определен режим… Това се отнася до вас и затова ви търся. Ще отведа сестра ми в някое кътче на Франция, например в Таверне, далеч от всички очи и от всички подозрения…
— Не, не, господине. Това е невъзможно. Бедното дете има нужда от постоянни грижи, от усърдна утеха. Ще има нужда и от помощта на медицината. Позволете ми да й намеря местенце надалеч оттук, в област, която познавам, много по-скрито и по-сигурно убежище от дивата страна, където се каните да я отведете.
— Тогава, докторе, захващайте се за работа.
— Още днес, господине.
— Предупредете дофината.
— Още тази сутрин.
— Що се отнася до останалото…
— След двадесет и четири часа ще имате отговор.
— О, благодаря, благодаря ви, докторе. За мен Бог сте вие!
— Добре, младежо, щом всичко е уговорено, изпълнете мисията си — върнете се при сестра си, утешете я, закриляйте я.
— Довиждане, докторе, довиждане!
150.
Бащата и синът
Когато Филип се върна при сестра си, я откри твърде възбудена и много разтревожена.
— Приятелю — каза тя, — във ваше отсъствие мислех много за онова, което ми се случи в последно време. Това е пропаст, която ще погълне и малкото ми останал разсъдък. Срещнахте ли се с доктор Луи?
— Идвам от дома му, Андре.
— Този човек отправи ужасно обвинение към мен. Вярно ли е то?
— Не се е излъгал, сестричке.
Андре пребледня и нервен пристъп сгърчи тънките й дълги бели пръсти.
— Името! — каза тя. — В такъв случай, кажете ми името на подлеца, който ме погуби!
— Не трябва да го узнаете, сестричке. Никога.
— О, Филип, не ми казвате истината. Лъжете за сметка на собствената си съвест… Трябва да науча името. Колкото и слаба да съм, ми е останала молитвата и чрез нея мога да обърна целия Божи гняв в оръжие срещу него… Кажете ми името на този човек, Филип!