Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Моля ви да извините моя прислужник, господине, но той наистина изпълняваше дълга си.

— Господине — каза Филип, — знаете, че в живота има изключителни ситуации, и аз се намирам точно в такава.

Балзамо не каза нищо.

— Исках да ви видя, исках да поговоря с вас — продължи Филип. — Най-сетне сте в ръцете ми, в моя власт и ще се изясним помежду си, ако вие пожелаете, но ви моля най-напред да освободите този човек — каза Филип и посочи с пръст Фриц, който се беше появил на вратата, сякаш за да попита господаря си какви са последните му заповеди по отношение на досадния посетител.

Балзамо обхвана Филип с поглед, с който целеше да отгатне намеренията му. Лице в лице с човек, който му беше равен по ранг и по изисканост, Филип беше възвърнал спокойствието и силата си. С леко движение на главата или по-скоро на веждите Балзамо освободи Фриц и двамата мъже седнаха един срещу друг. Филип беше с гръб към камината, а Балзамо се облакъти на една масичка.

— Говорете бързо и ясно, господине — каза графът. — Слушам ви единствено от доброжелателство. Предупреждавам ви, че ще се уморя скоро.

— Господине — започна Филип, — не ми обяснихте добре какво точно сте правили през прочутата нощ на 31 май от момента, в който сте отнесли сестра ми от полето на умиращите и мъртвите, чиито тела задръстваха площад „Луи XV“.

— Господине, откакто имах честта да ви видя последния път, ми се случи голямо нещастие — продължи Балзамо със същия тон. — Част от къщата ми изгоря, а с нея и много скъпи и ценни предмети, твърде ценни, разбирате ли, са завинаги загубени за мен. Поради мъката ми по изгубеното съм малко объркан. Затова ви моля да бъдете пределно ясен, в противен случай ще се сбогувам с вас веднага.

— О, не, не, господине, няма да се сбогувате с мен така лесно, както казвате. Ще уважа скръбта ви, ако покажете съчувствие към моята.

Балзамо се усмихна. Усмивката му изразяваше отчаяние и Филип вече я беше забелязал да блуждае по устните му и преди.

— Господине, изгубих семейната си чест — продължи Филип.

— И така да е, господине, с какво мога да ви помогна аз в това нещастие? — попита Балзамо.

— Можете да ми върнете онова, което изгубих, господине!

— А! Но вие сте луд, господине! — заяви Балзамо и протегна ръка към звънеца, но го направи толкова безволево и вложи толкова малко гняв, че ръката на Филип го спря начаса.

— Луд съм значи? — извика младежът с прегракнал от вълнение глас. — Не разбирате ли, че става дума за сестра ми? Тя беше припаднала и вие я държахте в ръцете си на 31 май. Заведохте я в един почтен по думите ви дом, а според мен — безчестен. Ще защитавам честта й и ще ви искам удовлетворение с шпага в ръка.

Балзамо вдигна рамене.

— Какъв плачевен глас имате, господине — каза Балзамо със същото тъжно нетърпение. — Направо ми проглушихте ушите. Да видим, значи идвате да ми кажете, че съм сторил зло на сестра ви. Кой, по дяволите, ви е казал, че съм се отнесъл зле със сестра ви?

Филип се поколеба, тъй като Балзамо беше произнесъл тези думи с толкова отчаян глас, че това можеше да означава две неща — връх на наглостта или проява на напълно чиста съвест.