Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

— Съмнявате ли се в думата на благородник?

— В такъв случай — продължи Балзамо — може би на госпожица Дьо Таверне й е хрумнала недостойната мисъл да ви тласне към такава постъпка? Иска ми се да го допусна… В такъв случай ще ви дам удовлетворение. Кълна се в честта си, че поведението ми към госпожица Дьо Таверне през нощта на 31 май е било безукорно. Нито честта, нито съдът на хората или Божието правосъдие биха открили нещо недостойно в моето напълно почтено отношение към нея, вярвате ми, нали?

— Но, господине… — промълви изненаданият младеж.

— Знаете, че не се боя от дуел, това се чете в очите ми, нали? Що се отнася до слабостта ми, не се заблуждавайте, тя е само привидна. Лицето ми е бледо и обезкръвено, но мускулите ми не са изгубили силата си. Искате ли доказателство? Вижте…

И Балзамо повдигна само с една ръка и без никакво усилие тежка бронзова ваза, поставена върху една маса, изработка на Бул233.

— Добре, така да бъде, господине — каза Филип, — вярвам ви за нощта на 31 май, но вие си служите с хитрост — давате ми дума, като умишлено допускате грешка по отношение на датата. Оттогава сте се срещали отново със сестра ми.

Балзамо се поколеба.

— Вярно е — каза той. — Срещнах я.

Челото му, което за миг се беше разведрило, отново се помрачи ужасно.

— А! Признавате, нали! — каза Филип.

— Да, видях я и след тази дата, но какво доказателство представлява този факт срещу мен?

— Доказва, че сте я потопили в необясним сън — това се случва вече три пъти, при вашето приближаване тя усеща признаците му, и сте се възползвали от нейната безчувственост, за да обвиете с тайна престъплението.

— Питам ви пак, кой твърди това? — извика на свой ред Балзамо.

— Сестра ми!

— Как може да го твърди, след като е била заспала?

— А, признавате значи, че е спяла?!

— Дори нещо повече, господине — признавам, че самият аз я приспах.

— И с каква цел, ако не с цел да я опозорите?

— Уви, наистина, с каква цел… — промълви Балзамо и обори глава на гърдите си.

— Говорете, за Бога, говорете!

— С цел, господине, тя да ми разкрие една тайна, която за мен беше по-скъпа от живота ми.

— Ах, хитрец, измамник!

— През онази нощ ли — продължи Балзамо, следвайки мисълта си, без да обърне внимание на заплашителния тон на Филип, — през онази нощ ли вашата сестра е била…

— Обезчестена? Да, господине.

Балзамо нададе вик.

— О, да, вярно, спомням си! Та аз си тръгнах, без да я събудя!

— А, значи признавате, признавате това! — извика Филип.

— Да, и през оная ужасна за всички нас нощ, господине, някой безчестник се е възползвал от съня й.

— О, подигравате ли се с мен, господине?

— Къде е в момента сестра ви?

— Там, където така успешно я открихте.

— В Трианон?

— Да.

— Ще дойда в Трианон с вас, господине.

Филип се смръзна от изумление.

— Допуснах грешка, господине, но не съм извършил престъпление. Оставих това дете в състояние на магнетичен сън. Е, добре, за компенсация на грешката ми, която би било справедливо да ми простите, ще ви помогна да научите името на виновника.