Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Осланяйки се на това хрумване и обладан от желанието да го приложи в действие, губейки всякакво усещане за опасност, младежът изтича към каретата.
— О, господине — каза той. — Имате право. Не е необходимо да чакаме повече. Елате, елате…
Филип потегли по една пътечка и по възможно най-краткия път поведе Балзамо към желязната ограда.
— Да побързаме — каза му той.
И той наистина забърза така, че на Балзамо му беше трудно да го следва. Вратата се отвори, Филип даде необходимите обяснения на вратаря и двамата мъже преминаха през нея. Когато вратата се затвори зад тях, Филип отново се спря.
— Господине — каза той. — Ето ни пред целта… Не зная какъв въпрос ще зададете на сестра ми. Спестете й поне подробностите около ужасната сцена, разиграла се, докато е спяла. Пощадете чистота на душата й, тъй като девствеността на тялото й е отнета.
— Чуйте ме добре, господине — каза Балзамо, — не съм навлизал по-навътре в парка от онези дървета, ей там, срещу жилището на сестра ви. Не съм влизал в стаята на госпожица Дьо Таверне. Що се отнася до спомена от разигралата се трагедия, ефектът от думите на госпожицата ще бъде само върху вас, тъй като тя ще спи, при условие че още сега, в този момент, аз я потопя в магнетичен сън.
Балзамо се спря и скръсти ръце. После се обърна към сградата, където живееше Андре, смръщи вежди и върху лицето му се изписа всемогъщата му воля.
— Забележете, че сега, точно в тази минута, госпожица Дьо Таверне вече потъва в сън — каза той и отпусна ръцете си.
По лицето на Филип се изписа съмнение.
— Не вярвате, така ли? — продължи Балзамо. — Добре, почакайте. Не е необходимо да влизам у сестра ви, за да ви убедя в това. Ще й наредя, както спи, да слезе по стълбата и да дойде при нас на същото място, където й говорих миналия път.
— Така да бъде. Ще повярвам, като го видя — заяви Филип.
Филип и Балзамо се озоваха бързо на указаното място. Балзамо протегна ръка към жилището на Андре. Едва беше застанал в тази поза и зад съседния храст се чу едва доловим шум.
— Някакъв мъж — каза Балзамо.
— Къде? — попита Филип и затърси в очи в посоката, указана му от графа.
— Там, наляво, при сечището — отвърна той.
— О, да — каза Филип. — Това е Жилбер, бивш наш слуга.
През това време обзетият от ужас Жилбер се отдалечаваше, тъй като, щом видя Филип и Балзамо заедно, инстинктивно се досети, че с него е свършено.
— Господине — каза Филип, който неволно се поддаде на притегателната сила и очарованието, които излъчваше Балзамо, — ако наистина вашата власт е достатъчна, за да доведе госпожица Дьо Таверне при нас, докажете го по някакъв начин, но в никакъв случай не водете сестра ми на толкова открито място, където всеки би могъл да чуе вашите въпроси и нейните отговори.
— Време беше — каза Балзамо и сграбчвайки ръката на Филип, му показа бялата и строга фигура на Андре, застанала на прозореца в коридора на общите жилища.
— Спрете я, спрете я! — извика Филип, който беше едновременно и силно развълнуван, и слисан.
— Така да бъде — каза Балзамо и протегна ръка към Андре, която начаса се закова на мястото си. После бавно се завъртя на пети и се върна в стаята си. Филип забърза след нея. Балзамо го последва. Филип влезе в стаята почти едновременно със сестра си. Няколко секунди след Филип в стаята влезе и Балзамо, като затвори вратата. Но колкото и кратък да беше промеждутъкът между влизането на Филип и това на Балзамо, още един човек успя да се промъкне вътре и да влезе в стаята на Никол. Скри се там, като си даваше сметка, че от предстоящия разговор зависеше животът му. Този човек беше Жилбер.
148.
Разкритие
Балзамо затвори вратата и се появи в стаята в мига, когато Филип наблюдаваше сестра си със смесица от ужас и любопитство.
Балзамо се приближи до огнището и запали свещ. После доближи пламъка й до лицето на Андре, но клепачите й не потрепнаха.
— Да, да, тя спи, вижда се, но какъв странен сън, Боже мой! — възкликна Филип.
— Е, добре, ще я разпитам, или не, по-скоро вие ще го направите, тъй като изразихте опасение, че аз ще й задам недискретни въпроси — продължи Балзамо. — Хайде, кавалере, разпитайте я!
Младото момиче начаса се усмихна.
— Питайте, тя ще ви отговори.
— Но щом не си спомни нищо, докато беше будна, как ще си спомни, когато спи?
— Това е една от тайните на науката.
Балзамо въздъхна и седна в едно кресло в ъгъла на стаята. Но докато Филип мислеше за постигналото го нещастие и челото му се помрачаваше, челото на Андре на свой ред се засенчи от облак и тя първа проговори:
— Братко, имаш право, настана голяма беда за семейството ни.