Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

Филип се поклони, но беше твърде развълнуван, за да започне разговор.

Лекарят разбра колебанието му. Силно обезпокоен от бледността на Филип, тъй като се страхуваше по време на развоя на драмата да не е станало някое нещастие, попита:

— Как се чувства болната?

— Доста добре, слава на Бога — отвърна Филип. — Сестра ми е толкова почтена и изпълнена с достойнство, че наистина Бог не прояви справедливост, изпращайки й страдание и излагайки я на опасност.

Лекарят погледна внимателно Филип сякаш за да прецени какво става в душата му. Думите му изглеждаха продължения на вчерашните му упорити отрицания на фактите.

— В такъв случай — каза той — тя вероятно е била жертва на изненада или клопка?

— Да, докторе, жертва е на нечувана изненада и на долна клопка.

Практикуващият учен сплете ръце и вдигна очи към небето.

— Уви — въздъхна той, — живеем в ужасно време.

Филип хвана доктор Луи за ръката и му каза:

— Господине, странно, притежавам здрав разсъдък, плод на дълбоко убеждение и на неопетнена съвест. Искам не някой друг да въздаде справедливост за мен, а аз самият да я извоювам. Не искам да оставя сестра си сама и умираща от мъка, ако ме убият. Искам да отмъстя за нея, като убия виновника.

— Ще го убиете? Вие — един благородник! Ще извършите убийство?!

— Но, господине! Ако го бях видял да се промъква като крадец десет минути преди да извърши престъплението, в стая, където низшето му положение дори не му дава право да припари, и ако го бях убил тогава, всеки щеше да каже, че съм постъпил, както трябва. Защо да го пощадя сега? Нима престъплението го е направило недосегаем?

— Значи този кървав план е замислен в ума ви, решен в сърцето ви?

— Да. Замислен и твърдо решен! Със сигурност ще го намеря един ден, въпреки че се крие, и тогава, кълна ви се, господине, ще го убия като куче — без никаква милост и без да изпитвам угризения.

— В такъв случай ще извършите престъпление, равно на извършеното, дори може би още по-тежко, тъй като човек никога не знае дали някоя непредпазлива дума или вродено кокетство от страна на жената не са предизвикали желанието и природата на мъжа. Убийство! Та вие имате и други възможни начини да поправите злото. Нима един брак…

Филип вдигна глава.

— Не знаете ли, че родът Таверне Мезон-Руж е известен още от кръстоносните походи и че сестра ми е с толкова благородна кръв, както е една инфанта или ерцхерцогиня?

— О, да, разбирам. Виновен е само той — нищожество с долен произход, както се изразявате вие, хората от сой. Да, да — продължи лекарят и се усмихна горчиво, — вярно е. Бог е създал хора от некачествена глина, за да ги убиват други, изваяни от по-фина материя. Да, имате право, господине. Убивайте…

И доктор Луи обърна гръб на Филип и се върна към заниманието си да изтръгва плевелите от градината.

— Изслушайте ме, докторе — каза Филип и скръсти ръце. — Тук не става дума за някой съблазнител, когото кокетка е насърчила веднъж или няколко пъти. Не става дума за мъж, когото са предизвикали, както се изразявате вие. Това е един бедняк, израснал в дома ни, който ядеше нашия хляб по милост. Той се възползва от неестествено предизвикан сън и припадък и омърси предателски и подло най-святата и чистата сред жените, нея — която на дневна светлина не смееше да погледне в очите. Съдът със сигурност би го осъдил на смърт. Е, добре, ще го съдя аз. Ще бъда също толкова безпристрастен и ще го убия. Е, докторе, сега вие, когото смятах за толкова щедър и издигнат човек, ще ме накарате ли да ви заплатя услугата или пък ще ми поставите някакво условие? Въпреки презрението, което ми засвидетелствахте преди малко, аз стоя по-високо от вас, защото ви доверих тайната си, без да имам задни мисли.