Жозеф Балзамо — бунтът на масоните

При тези думи той се строполи в креслото и обгърна главата си с ръце сякаш за да попречи на думите й да достигнат до него.

— Какво искаше от вас графът? — попита отново Филип.

— Искаше новини.

Андре млъкна отново, като че ли се страхуваше да не разбие сърцето на графа.

— За едно лице, което беше избягало от дома му и… — Андре сниши гласа си — което вече не е между живите.

Колкото и тихо да произнесе Андре тези думи, Балзамо ги чу или по-скоро ги отгатна и мрачно въздъхна. Филип престана да задава въпроси и за миг настана пълно мълчание.

— Продължете, продължете, брат ви иска да узнае всичко, госпожице — насърчи я Балзамо. — Той трябва да узнае всичко. Какво направи този мъж, след като получи исканите сведения?

— Избяга. Докато той се отдалечаваше от мен, силата, която ме поддържаше, намаляваше и аз паднах.

— Можете ли да си спомните какво ви се случи по време на съня?

— Един мъж излезе иззад един храст. Взе ме на ръце и ме понесе…

— Къде?

— Отнесе ме до апартамента ми.

— А! Виждате ли кой е този мъж?

— Почакайте… Да… Да… Да… — продължи Андре с отвращение и болка. — О, но това е пак малкият Жилбер!

— Какво направи той?

— Положи ме на софата.

— Гледайте добре — намеси се Балзамо. — Искам да виждате.

— Ослушва се… Отива в другата стая. Отстъпва ужасен… Влиза в стаята на Никол… О, Боже мой Боже мой! След него идва друг мъж, а аз не мога нито да стана, нито да се защитавам, нито дори да викам. Та аз спя!

Лицето на Андре изрази дълбока страдание.

— Назовете този мъж — каза Балзамо. — Аз го искам.

— Кралят — промълви Андре.

Филип настръхна.

— А! — промълви Балзамо. — Имах подобни съмнения.

— Той се приближава до мен, говори ми — продължи Андре, — взема ме в ръцете си, прегръща ме, целува ме… О, братко!

По бузите на Филип се стичаха едри сълзи, а ръката му стискаше дръжката на дадената му от Балзамо шпага.

— О, какво щастие! Той е объркан… Спира ласките… Уплашен е и побягва. Андре е спасена!

Филип дишаше на пресекулки и поглъщаше всяка излязла от устата на сестра му дума.

— Андре е спасена! Спасена е! — повтори той машинално.

— Почакай, братко, почакай!

Като че ли за да си даде кураж, младото момиче потърси подкрепа в ръката на Филип.

— Там, там, в стаята на Никол, той е с нож в ръка…

— С нож в ръка ли?

— Виждам го. Блед е като смъртник.

— Но кой?

— Жилбер.

Дъхът на Филип спря.

— Върви след краля. Затваря вратата след него. Настъпва с крак свещта, която е паднала на пода и е подпалила килима. Приближава към мен… О!

Младото момиче се хвърли в прегръдките на брат си. Цялото й тяло се вдърви, като че щеше да се пречупи.

— О, мизерник! — каза тя накрая.

После падна отново в леглото, останала съвсем без сили.

— Боже мой! — провикна се Филип, който не смееше да прекъсне сестра си.

— Той е! Той е! — прошепна тя.

Накрая викът на Андре заглуши всичко.

— Какво е това? Чуйте! — запита Балзамо. — Сякаш се отвори някаква врата.