Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
Престъпвайки прага на тези наистина великолепни покои, кралят потрепери. Фуке попита дали не го безпокои нещо.
— Искам да спя — каза побледнелият Людовик. — Но първо да поговоря с Колбер. Наредете да го повикат.
Фуке се поклони и излезе.
Глава четиринадесета
ГАСКОНЕЦ ПРОТИВ ДВА ПЪТИ ГАСКОНЕЦ
Д’Артанян никога не губеше времето си напразно. Той се осведоми за Арамис и го намери. Откакто кралят беше пристигнал, Арамис се беше уединил, очевидно за да измисли нещо ново, което да прибави към програмата на негово величество. Д’Артанян нареди да доложат за него и завари епископа в красива стая, която тук наричаха синя, по цвета на тапетите. Вътре бяха Портос и няколко епикурейци. Арамис прегърна приятеля си и му предложи най-доброто място. Тъй като беше очевидно, че мускетарят иска да говори с Арамис насаме, епикурейците се сбогуваха и излязоха. Портос не се помръдна. След сития обяд той мирно спеше в своето кресло, така че никой не можеше да попречи на беседата им. Той хъркаше равномерно и под този басов акомпанимент можеше да се разговаря без пречки. Д’Артанян почувства, че трябва да започне разговора. Схватката, заради която бе дошъл тук, обещаваше да бъде упорита и дълга, затова започна направо:
— Ето ни във Во — каза той.
— Да, д’Артанян. Харесва ли ви тук?
— Много ми харесва господин Фуке, нашия домакин. Той е очарователен. В най-висша степен.
— Казват, че кралят бил отначало хладен с него, но после омекнал.
— Защо „казват“? Нима ние сами не видяхме това?
— Аз не съм видял нищо, защото бях зает. Заедно с тези, които току-що излязоха от тук, обсъждахме някои подробности около представлението и въртележката, които ще бъдат устроени утре.
— Така ли? Значи вие сте главен разпоредител на увеселенията?
— Както знаете, приятелю, аз винаги съм бил привърженик на всякакъв род измислици. Винаги съм бил в известна степен поет.
— Помня вашите стихове. Някои бяха прелестни.
— Аз пък ги забравих. Но се наслаждавам на стиховете на другите, на Молиер, Пелисон, Лафонтен…
— Знаете ли каква мисъл ми дойде днес, на вечерята? Помислих си, че истинският крал на Франция е не Людовик XIV, а Фуке.
— Вие сте съвсем като останалите: завиждате — Арамис си пое дъх и се усмихна. — Обзалагам се, че тази фраза сте чули от господин Колбер.
Д’Артанян, за да достави удоволствие на Арамис, му разказа за нещастията на финансиста със злополучното меленско вино.
— Нищожен човек е този Колбер! — каза Арамис.
— Ако говорим истината, така си е.
— Като си помисли човек, че този подмазвач ще бъде ваш министър след някакви си четири месеца и вие ще му служите толкова усърдно, както служихте на Ришельо и Мазарини…
— Както вие служите на господин Фуке — добави д’Артанян.
— С тази разлика, приятелю мой, че Фуке не е Колбер.
— А защо смятате, че Колбер след четири месеца ще бъде министър?
— Защото Фуке няма да бъде такъв. Ще бъде окончателно разорен.
— В такъв случай защо устройва празненства? Защо не го разубедихте?
— Работата е там, че той иска да угоди на краля, като се разорява заради него!
— Странна сметка!
— Необходимост.
— Не ви разбирам, драги Арамис.
— Както и да е, но вие виждате, че омразата надделява у господин Колбер, тя се усилва от ден на ден. Той подтиква краля да се раздели със суперинтенданта. И това е очебийно за всички. Това е заговор против господин Фуке. Което също е общоизвестно.
— Нима може да се обясни защо кралят действа против този, който е похарчил цялото си състояние само за да му достави удоволствие?
— Вярно е — каза бавно Арамис, съвсем неубеден от своя събеседник. Той искаше да се приближи към темата на разговора им от друга страна.
— Какви ли безумия няма — продължи д’Артанян, — но вашите ако си говорим истината, аз по никакъв начин не одобрявам. Вечеря, бал, концерт, представление, въртележка, водопади, фойерверки, илюминации и подаръци, всичко това е много добре, превъзходно, съгласен съм с вас, но нима не ви стигаха тези разходи? Трябваше ли всички ваши хора например да са облечени в нови дрехи?