Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Гергов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Виконт дьо Бражелон, или десет години по-късно — Луиза дьо ла Валиер». Краткое содержание книги:
— Да, прав сте. Същото казвах и аз на господин Фуке, но той ми отговори, че ако беше богат, би построил, за да приеме краля, напълно нов дворец, нов от подземията до покрива, със съвършено нова мебелировка и сервизи, и след заминаването на негово величество би се разпоредил всичко това да се изгори, за да не може то… да не служи вече другиму.
— Но това са чисти бълнувания и нищо повече.
— Същото казах и аз, но той ми заяви: „Който ме съветва да бъда пестелив, в него ще виждам враг.“
— Но така можеш да полудееш! А портретът?
— Какъв портрет?
— На краля, изненадата…
— Каква изненада?
— Тази, заради която взехте от Персерен мостри от платовете. Д’Артанян млъкна. Пусна стрелата, оставаше да се разбере дали точно бе стрелял.
— Това беше любезност — отвърна Арамис.
Д’Артанян стана, приближи се до приятеля си, хвана двете му ръце и като го гледаше в очите, каза:
— Арамис, обичате ли ме все още, макар и малко?
— Разбира се, че ви обичам.
— В такъв случай направете ми една услуга. Кажете, защо взехте мострите от Персерен?
— Елате с мен и ще попитаме бедния Льобрен, който се труди над този портрет две денонощия, без да мигне…
— Арамис, бъдете честен с мен. Кажете истината, нали не искате да ми се случи нещо много, много неприятно. Вярвате ли в моя инстинкт? По-рано вярвахте в него. Той ми нашепва, че имате някакви тайни помисли. Готов съм да се закълна, че съм прав.
— Вие ме огорчавате, д’Артанян. Ако имах някакви помисли, които трябва да крия от вас, аз, разбира се, бих замълчал за тях, нали така? Ако моите помисли бяха от такъв род, че трябваше да ги разкрия пред вас, щях да го направя и без вашето напомняне.
— Не, Арамис, не, има помисли, които могат да бъдат открити едва в подходящия момент. А този човек, който стои пред мен, който би отдал живота си за мен, не желае да ми открие едно миниатюрно ъгълче от своето сърце. О, приятелство, повтарям още веднъж, ти не си нищо повече от сянка, от примамка като всичко, което пръска около себе си лъжлив блясък!
— Не говорете така за нашето приятелство — отвърна епископът с твърд и уверен тон. — То не е от тези, за които току-що говорехте.
— Погледнете, Арамис: ние сме трима от нашата четворка. Вие ме мамите, аз ви подозирам, а Портос… Портос спи. Хубаво трио, нали? Славни останки от миналото!
— Мога да ви кажа само едно, д’Артанян. И съм готов да се закълна пред Евангелието: обичам ви както преди. Ако понякога не съм достатъчно откровен с вас, то е само заради другите, а не заради себе си или заради вас. От всичко, в което постигна успех, вие ще получите вашия дял. Обещайте ми същата благожелателност.
— Приятелю мой, думите, които току-що произнесохте, изглеждат пълни с благородство. Вие правите заговор против Колбер. Ако става дума само за това, кажете ми направо. Имам инструмент, с който да извадя този зъб.
— Ако правя заговор против Колбер, какво ужасно има в това?
— То е твърде дребно за вас. Не за да свалите Колбер искахте мострите от Персерен. О, Арамис, та ние не сме врагове, ние сме братя! Кажете ми какво сте решили да правите и ако аз не мога да ви помогна, кълна ви се, ще остана неутрален.
— Нищо не съм решил да предприемам.
— Арамис, някакъв глас ми подсказва и просветлява ума ми… този глас никога не ме е лъгал. Вие замисляте нещо срещу краля! Вашето лице не може да ме разубеди! Да, срещу краля, повтарям ви!
— И вие ще ми помогнете? — каза Арамис, като се усмихна иронично.
— Арамис, ще направя нещо повече, ще остана неутрален и ще ви спася!
— Вие сте полудял, д’Артанян.
— От нас двамата аз имам повече здрав разум.
— Вие ме подозирате в желание да убия краля?
— Кой е казал такова нещо?
— В такъв случай да внесем в разговора пълна яснота. Какво според вас може да се направи на краля, на нашия законен, истински крал, без да се посяга на живота му?
Д’Артанян нищо не отговори.
— Освен това тук има гвардия мускетари — добави епископът. — Вие сте у господин Фуке, вие сте у дома си. Имате господин Колбер, който в този миг сигурно съветва краля да предприеме против господин Фуке всичко онова, което може би на драго сърце бихте го посъветвали сам, ако не принадлежахте към противната партия.
— Арамис, за Бога, нека вашите думи бъдат думи на истински приятел.
— Думите на приятеля са истина. Ако аз замислям да се докосна дори с пръст до нашия крал, сина на Ана Австрийска, истинския крал на нашата родина Франция, ако аз нямам твърдото намерение да се простра пред неговия трон, ако утрешният ден в замъка Во за мен не е най-славният ден в живота на моя крал, нека ме поразят гръм и мълнии, съгласен съм на това!