Сянката на планината

— Някой трябва да е домъкнал цялата тази красота тук, за да се настанят някакви важни

клечки — усмихнах се аз. — Дори да са ги донесли по лесния път, това показва или голяма

почит, или голямо внимание. Чудя се кое от двете.

Силвано се зададе срещу нас, като си проправяше път през групите хора, които слагаха

украсата и подреждаха храна на подноси.

— Come va, ragazzo pazzo? — попита ме той, щом застана до нас. Как си, откачено

момче?

— Ancora respirare — отвърнах. Още дишам.

Той разцелува Карла по двете бузи, после ме прегърна.

— Чудесно е, че дойде днес, Лин! — възкликна щастливо. — Много се радвам да те

видя! Кои са приятелите ти?

Представих Силвано и той поздрави останалите с грейнала предана усмивка:

— Божественото днес ви води тук всички!

— О, нима? А аз мислех, че е идея на Карла — казах.

— Не, днес предстои голям диспут! Велики мъдреци от четири области предизвикаха

Идрис на спор.

— Философски диспут — каза Карла. — Първият за повече от година, нали?

— Абсолютно — отвърна Силвано. — Днес ще чуем всички големи въпроси накуп и

всички отговори! Велико противоборство между велики светци!

— Кога започва? — попита Карла. Цариците се разгаряха за битка.

— Някъде след около час. Още се подготвяме. Има достатъчно време да се освежите

след изкачването и да хапнете преди началото.

— Барът отвори ли вече? — обади се Дидие. Силвано се вторачи в него с недоумение.

— Да, сър — обади се Анкит и разклати голямата раница, която бе Домъкнал на гръб по

стръмния склон.

— Слава Богу — въздъхна Дидие. — Къде е банята?

Оставих Карла с Дидие и останалите, взех една бака с вода и навлязох в гората. Намерих

уединено местенце, което като че нямаше особени възражения, и се измих.

Когато Карла се отдели от мен след дългото пътуване към планината, бях започнал да

чувам викове в главата си. Докато се изкачвахме към върха, осъзнах, че това, което чувах и не

преставаше да пищи в ушите ми, е воят за мъст на спецовете по заливане с киселина.

От момента, в който Синия хиджаб ми бе казала, че са ги хванали и ще умрат в

изтезания, усещах как червените вълни на изгарящите им души се плискат в краката ми.

Докато карах към планината, прегърнат от Карла, плувах в любов: листец по

повърхността на езерце в неделя. Но щом се откъснахме един от друг и започнахме да се

изкачваме, спомените пропълзяха дълбоко в пещерите на страха. Натъртванията от верига са

по-лоши от рана; виковете на капитулиращия човек са по-силни от този на борещия се.

На върха, където всички се подготвяха за големия диспут между мъдреците, аз бях

отишъл в мъдрата гора, за да се очистя и да остана сам със спомените си за мъчения и

смирение.

Болеше ме за Синия хиджаб и приятелката й — ужасно изгорената й другарка — и за