Гравитационна дъга [bg]

Никога не се е налагало да бъде проучван целия План… това наистина би означавало да изискваме твърде много от когото и да е… не е ли така? Тази стратегия за Черния Агрегат, в името на която сега Нериш прави всичко възможно да даде живота си, какво знае той за целокупните намерения на Скачача по въпроса? Според Нериш, логично е, като по-незначителен, да бъде пожертван, ако това ще помогне на Скачача да оцелее, да бъде опазен жив дори само още един ден… военновременни разсъждения, да, да… но вече е твърде късно да бъде променяно нещо…

Имало ли е навремето в Нордхафен изобщо дори най-леко загатване в програмата „Черен Агрегат“, че толкова много хора, държави, фирми и заинтересовани общности ще се домогват до тази информация? Тогава Нериш бе поласкан, естествено, че е бил избран да работи по измененията в системата за насочване, колкото и да бяха несъществени… и едва ли заслужаваха специалното отношение… но все пак това беше неговият първи исторически миг и той мрачно предполагаше, че ще бъде и последният му, до срещата с вербовъчния екип на Скачача, още през дъждовните юнски дни… Обсъждания и съвещания в кафенета и гробища около Брауншвайг (гипсови арки, пълзящи растения процеждат тънки герданчета водни капки) без чадър, но с онази прозвънтяла светла вътрешна надежда — поле изпълнено със силови линии, да нараства, да го изпълва и поддържа в добро здраве и висок дух… Берлин! Кабаре Чикаго! „Кокаин или карти?“ (стара филмова реплика, която въоръжените бандюги използваха с особено удоволствие онова лято)1005… Звездният Час!

Но вместо всичко това, изпълващата го звънлива яркост бе го довела тук долу, в една тръба, и само с броени минути на разположение…

Замисълът бе винаги да поддържаш прецизно уточнено количество, А. Понякога използваш мост на Вин1006, настроен на определена честота At, свистящ, натежал от предзнаменования вътре в електрическите коридори… а същевременно някъде навън, съгласно традицията в такива случаи, ще се събира известно количество В, и ще нараства докато Ракетата набира скорост. И така до постигането на зададената скорост „v1←“, при която да бъде прекратено подаването на гориво и съответно работата на двигателя — тласкани от електрошокове като някой плъх вкаран в този много тесен лабиринт на чисто пространство, да, радиосигналите от земята ще проникват в корпуса на Ракетата и рефлекторно, буквално посредством движещия се по рефлекторна дъга електросигнал, контролните повърхности потрепват, за да те върнат обратно към курса в мига, когато започваш да се отклоняваш (как може да си останал предпазен от отклонения, тук горе, в това лъчезарно невнимание, да бъдеш тъй грабнат от вятъра, абсолютната височина… невъобразимите пламъци в краката ти?)… следователно, за този прецизно направляван преход, всичко се осъществяваше в най-мъчително очакване, най-болезнено предчувствие, при постоянно нарастващо В до своята най-висша точка, осезаемо, като гребена на налитаща приливна вълна, която укротява всички малки твари и заглажда въздуха до студено раздвижване… Твоята величина А, сияйната константа А, носена, както сигурно някога далеч на сушата нощем са опаковали Свещения Граал, с тяхното архаично и същевременно типично фелдфебелско отсъствие на чувство за хумор… и една сутрин, когато сивата като стоманена вата широка горна устна покрита с еднодневна растителност, съдбоносният, ужасяващ знак, ежедневно той се бръснеше гладко и което означава, че това наистина е Последният Ден, а също и само с мрачното шесто чувство, поравно вяра и чисто възприятие, че В с Множество Долни Индекси непосредствено зад електрическия хоризонт всъщност се приближава, вероятно този път като „Biw“ прецесионният ъгъл на жироскопа1007, движението му е невидимо, но доловимо, ужасно възбуждащо, над металния корпус към ъгъла Aiw (такава настройка са направили те на твоите контакти: за да затвориш електрическата верига, трябва да гледаш точно под този ъгъл). Или като „BiL“, още едно интегриране, не обаче на скоростта на въртене на жироскопа, а на самия неизползван електрически поток, изто̀чен от подвижната бобина вътре в полюсите, „спънатото“ махало… такъв е техният начин на мислене, на Проектантската Група, с понятия като плен, забрана… към нечии машини се отнасяха по-жестоко и по-безогледно, отколкото повечето инженери получаваха подобна възможност… с флуоресцентните лампи светещи върху голото му чело нощ след нощ, а Дривелинг и Шмайл се чувстваха като избраници на тиранична висша класа… В мозъците си те споделяха стария, престар електродекор: стъклени кондензатори с променлив капацитет, керосин вместо диелектрик, месингови плочи и ебонитови капаци, галванометри „Цайс“ с хиляди регулировъчни винтчета с най-фина резба, милиамперметри „Сименс“ монтирани на шистови плочи, клеми обозначени с римски цифри, Стандартни Ом-метри с манганови жички в масло, допотопната Термобатерия „Гюлхер“ която работеше на отоплителен газ и даваше 4 волта, никел и антимон, азбестови фунии отгоре, слюдени тръбички…