Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Тъмнината беше потискаща; заобикаляше го, преследваше го, всмукваше го все по-навътре, викайки го напред към някакви невидими гледки. Фини, цветни скални образувания се виеха сякаш растения, разцъфнали от твърдата скала. Ослепителни кристали блясваха срещу него, когато ги осветеше с факлата, чието пращене беше единственият звук, отвръщащ му в тъмнината.
Ричард минаваше през невероятно красиви зали. В тъмнината се извисяваха внушителни колони от надиплен камък, някои от тях не достигаха до местоназначението си, но вместо това отгоре им се спускаха други подобни, опитващи се да ги достигнат. На места стените бяха покрити с фини прозрачни кристални завеси, сякаш разтопени скъпоценности.
Понякога коридорите минаваха през теснини в скалата, така че се налагаше да се промъква странично, на други места имаше дупки, през които пропълзяваше на ръце и колене. Въздухът беше странно безмирисен. В него цареше постоянна нощ; никаква светлина, нищо живо никога не го беше докосвало. Докато се придвижваше напред, стоплен от движението, от тялото му се издигаше пара в ледения въздух. Приближеше ли факлата до другата си ръка, виждаше как от всеки пръст се издига пара, сякаш енергията на живота му се изгубваше в нищото. Макар да не беше вледеняващо студено, като да кажем през зимата, студът можеше да изсмуче топлината на всяко живо същество, останало в пещерата достатъчно дълго време, без да се движи. Бавна смърт. Без светлината щеше да се загуби за секунди. Това място можеше да убие непредпазливия или човека без късмет. Ричард проверяваше час по час факлата си и запасите от тръстикови пръчки.
Вечната нощ едва се точеше. Краката на Ричард се умориха от постоянното редуване на спускане и изкачване. Всъщност бе изтощен. Надяваше се скоро да излезе от пещерата; струваше му се, че е вървял цяла нощ. Нямаше никаква представа за време.
Скалата се затвори около него. Равната плоча на тавана се сниши, наложи се отново да се наведе, докато накрая се озова на ръце и колене, усещаше студената влажна земя под себе си, хлъзгава и кална, смърдяща на разложено. Това беше първият мирис, който подуши от много време насам. Ръцете му замръзнаха от влажната, смрадлива кал.
Проходът се стесни до малка цепка в скалата, черна дупка в светлината на факлата. Не му се понрави големината й. През цепката се завихри вятър, от който пламъкът на факлата затрептя и запука. Протегна ръка в дупката, за да я освети, но не можа да види нищо друго освен тъмнина. Дръпна обратно факлата, чудейки се какво да направи. Цепнатината беше ужасно тясна, притискаща от всички страни, нямаше представа колко е дълга, нито пък какво има от другата й страна. През нея нахлуваше вятър, така че може би водеше до изхода на пещерата, при змейовете, при яйцето, но големината й определено не му се нравеше.
Ричард отстъпи назад. Сигурно ако се върнеше, щеше да намери други пътища, тръгващи от някоя от другите зали, но колко време можеше да загуби в търсене, резултатът от което можеше да бъде провал? Върна се в дупката и започна да я оглежда с все по-нарастващ ужас.
Като се опитваше да не мисли за страха си, извади меча и заедно с останалите тръстикови пръчки и факлата го изпружи напред и натисна в дупката. Изпита ужас от начина, по който скалата го притисна от главата до петите. С изпънати напред ръце и извърната встрани глава той започна да се промушва напред. Цепнатината се стесняваше все повече, проправяше си път като змия — с извивки и припълзявания, по някой път напредвайки инч по инч. Студеният камък го притискаше в гърба и гърдите. Не можеше да си поеме дълбоко дъх. От дима на факлата му залютя на очите.
Пъхаше се все по-навътре, все по-здраво притиснат. Размърдваше рамене напред-назад, пъхваше единия крак инч-два в теснината, след него и другия, чувстваше се като змия, която се опитва да си смени кожата. Пред него факлата осветяваше само тъмнина. Загриза го безпокойство. Само да се измъкна веднъж, помисли си, само да пробия още малко напред и да се измъкна.