Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Виждаш ли ги? — опита се да надвика вятъра той.
Скарлет изръмжа в знак, че ги е видяла. На избледняващата светлина змейовете изглеждаха като черни точки, щъкащи насам-натам по скалистата земя долу. От Огнения извор се надигаше дим и дори от толкова високо Ричард можеше да подуши отвратителната миризма. Скарлет внезапно се стрелна във въздуха, при което той вкопчи крака в нея; след това направи рязък завой наляво.
— Твърде много са — каза му.
Главата й се килна назад, едно жълто око се втренчи в него. Ричард посочи.
— Спусни се ей там, отвъд онези хълмове, не им позволявай да ни забележат.
Скарлет се понесе нагоре на тласъци. Когато се извисиха по-нависоко, отколкото бяха стигали изобщо досега, тя се отдалечи от Огнения извор. Спусна се надолу между каменистите склонове, проправяйки си път към мястото, което й беше посочил Ричард. С тихо пърхане на крилете тя внимателно се приземи близо до отвора на една пещера и сведе глава така, че той да може да слезе. Ричард знаеше, че не й е приятно той да се задържа на гърба й повече от необходимото.
Главата й се извърна към него, погледът й беше гневен, в него се четеше нетърпение.
— Прекалено много са. Мрачният Рал знае, че не мога да се справя с толкова много; затова са толкова — в случай че някога открия яйцето си. Каза, че ще измислиш план. Какъв е той?
Ричард хвърли поглед към входа на пещерата. Пещерата на Шардин, беше му казала Калан.
— Трябва да ги разсеем, нещо, което да отклони вниманието им, докато вземаме яйцето.
— Докато ти вземаш яйцето — поправи го Скарлет, изпускайки леко пламък, за да изясни позицията си.
Той отново погледна входа на пещерата.
— Един от моите приятели ми каза, че по тази пещера се стига чак до долу, до яйцето ти. Може би ще успея да сляза през нея, да взема яйцето ти и да се върна.
— Тръгвай.
— Няма ли да обсъдим тази идея, да преценим доколко е добра? Може би ще успеем да измислим нещо по-приемливо. Освен това съм чувал, че пещерата може да е обитавана от някакво същество.
Скарлет приближи към него ядосаните си очи.
— Същество в пещерата?
Тя пъхна глава в отвора и изпрати в тъмнината страхотен огнен взрив. Показа отново глава навън.
— Вече няма нищо. Иди да ми донесеш яйцето.
Пещерата беше дълга много мили. Ричард знаеше, че огънят й не би могъл да достигне чак толкова навътре. Той накърши тръстикови клонки, растящи наблизо, и ги върза на снопове с една лиана. Подаде единия сноп на Скралет, която го гледаше.
— Би ли запалила единия край, ако обичаш?
Драконът изви устни и пусна тънка струйка пламък върху единия край на тръстиковия сноп.
— Ти чакай тук — каза й Ричард. — Понякога е по-добре да си малък, отколкото голям. Няма да ме забележат толкова лесно. Ще измисля нещо, ще взема яйцето ти и ще го донеса тук през пещерата. Пътят е дълъг. Може да се върна чак сутринта. Не знам на какво разстояние ще ме последват змейовете, така че може да се наложи да побързаме, когато се върна. Бъди нащрек, ясно? — Той окачи раницата си на един от шиповете на гърба й. — Ще я пазиш ли? Не искам да нося излишен багаж.
Ричард не знаеше дали един дракон може да изглежда разтревожен, но му се стори, че Скарлет е.
— Ще внимаваш ли с яйцето ми? То скоро ще се излюпи, но ако черупката се счупи, преди да е дошъл моментът…
Ричард й се усмихна успокоително.
— Не се тревожи, Скарлет. Ще го върнем на мястото му.
Тя го последва до входа на пещерата и пъхна главата си след него, наблюдавайки го как изчезва в тъмното.
— Ричард Сайфър — провикна се след него, гласът й отекна в пещерата, — ако се опиташ да избягаш, ще те намеря, ако се върнеш без яйцето ми, ще ти се прииска змейовете да са те убили, защото аз ще те опека на бавен огън, като започна от ходилата ти.
Ричард се обърна назад към огромната сянка, запълваща входа на пещерата.
— Дал съм ти дума. Ако змейовете ме хванат, ще се опитам да убия достатъчно, че да можеш да си вземеш яйцето и да избягаш.
Скарлет изръмжа.
— Гледай това да не се случи. Все още не съм изгубила желанието си да те изям, когато всичко свърши.
Ричард се усмихна и потъна в тъмнината. Чернотата поглъщаше светлината на факлата, от което той се чувстваше така, сякаш ходи в нищото. Само една мъничка точица пред него се осветяваше. Колкото повече напредваше, толкова по-стръмно надолу се спускаше пътят му в пещерата, потъвайки в студения, неподвижен въздух. Появи се скален таван, също и стени, а пещерата се сви в тунел, който се спускаше все по-надолу. След известно време той се разшири в просторна зала. Пътеката вървеше покрай тясна скала в края на спокойно зелено езерце. Трепкащата светлина от факлата му разкриваше назъбен таван и стени от гладък камък. Таванът се спускаше надолу към широк нисък коридор. За да мине по него, трябваше да се наведе. Цял час пълзя, превит надве, вратът започна да го боли от неестествената извивка встрани. От време на време допираше факлата до скалния таван, за да изтръска пепелта и да поддържа светлината й силна.