![Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/2/2/6/0/krondor-izmyanata-ubijcite-slzata-na-bogovete-bg-download.jpg)
Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]
- Автор: Фейст Раймонд
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Крондор (Измяната. Убийците. Сълзата на боговете) [bg]». Краткое содержание книги:
— И какво й е? — попита го Джеймс.
— Прокълната е — какво! — извика една жена от тълпата.
— Може ли да я видя? — попита Яжара.
— Коя си ти? — обърна се към нея същата жена, която вероятно бе съпруга на Мерик.
— Аз съм придворната магьосница на принц Арута.
— А аз — монах от ордена на Ишап — добави брат Солон. — Ако наоколо витае черна магия, ще я прогоним.
Жената кимна и ги покани да влязат в малката къщурка.
Озоваха се в прихлупено помещение, в дъното на което, до разпаленото огнище, имаше легло. Мъничко момиче с бледо лице лежеше под завивките. Яжара коленичи до него и сложи длан на челцето му.
— Няма треска — бе първото й заключение. — Какво й е всъщност?
— Ами… нищо — отвърна Мерик, — освен че все е отпаднала и няма сили нито да върви, нито дори да стои будна. А когато се събуди, почти не може да ни познае.
— Понякога започва да трепери — добави жената.
Брат Солон коленичи до Яжара, за да огледа момичето отблизо.
— Какво е това? — възкликна той и посочи малък талисман на гърдите на детето. — Прилича ми на знака на Сунг.
— Отец Роланд ни го остави — обясни жената. — Отидох при старицата на Носа и тя ми даде муска за изцеление на детенцето. Рече ми, че някакво голямо и тъмно зло посягало към всички дечица в селото. Тя се опитвала да ги защити.
— Лариса! — скастри я мъжът. — Казах ти да не говориш за това! Продължавай — рече й Джеймс.
— Ама тя само се опитваше да защити дъщеря ни — заоправдава се жената.
— Както „защити“ сина на Реми, така ли?
— Да, точно така! — Жената се обърна към Джеймс. — Тя закъсня с момчето на Реми, но когато се прибрах у дома и поставих муската под леглото на моето малко момиченце, то веднага спря да трепери. Не оздравя, но и не се влошаваше повече! После отец Роланд се върна от пътуването и дойде да ни навести. Моли се цяла нощ, а на заранта дъщеря ми пак започна да трепери! А като изгря слънцето, кълна ви се, беше ядосан, че е още жива! — Лицето на жената бе изкривено от мъка и отчаяние.
— Лариса, това е богохулство! — кресна й Мерик. — Добрият отец се опитваше дай спаси душата. За всичко е виновна вещицата. Той ми го рече, преди да си тръгне.
— Ами ако не е? — упорстваше жената.
— Може ли да видя „муската“, дето ти я е дала „вещицата“? — попита Яжара.
Жената се наведе под леглото, взе оттам някакъв предмет и го подаде на Яжара. Тя погледна малката дървена кутийка, в която бяха поставени изсушени листа и кристали, затвори очи, вдигна я в шепата си и застина така за няколко секунди. След това заяви:
— Тук няма нищо злонамерено. Това е най-проста муска, която помага на детето да събере сили и да превъзмогне болестта. — Тя се наведе над болното момиче. — Но тук долавям нещо…
Яжара посегна, улови малкия амулет на шията на момичето, после внезапно дръпна ръка, сякаш се беше опарила.
— Брат Солон. Ти познаваш по-добре от мен знахарския занаят. Би ли разгледал този амулет?
Солон докосна внимателно амулета, затвори очи, промълви някакво кратко заклинание, после се ококори.
— Това не е талисманът на Сунг! — Предметът започна да се променя и той дръпна ръка. Металът внезапно потъмня и после на мястото, където допреди миг стоеше ликът на Сунг, започна да се оформя черна уста с тъмни остри зъби. Устата се разтвори широко, сякаш се готвеше да захапе, и в същия миг момиченцето се закашля мъчително. Облаче зеленикав газ бликна от носа и устата му и мигом бе всмукнато от черния отвор върху талисмана. Солон скъса верижката и дръпна амулета от шията на болното дете. Момиченцето изстена, по измъченото му телце премина болезнен гърч, после се отпусна на леглото. След една дълбока въздишка то сякаш започна да диша по-равномерно.
— Сега вече ми се струва поукрепнало — обяви Яжара.
Солон вдигна талисмана, който сега вече изобразяваше закривени нокти, вкопчени в черна перла.
— Готов съм да се обзаложа, че точно това е причинило болестта на детето.
Мерик изглеждаше объркан.
— Но нали отец Роланд й го даде!
Джеймс погледна Яжара и останалите и каза:
— Преди да изтичате при нещастната „вещица“, за да я изгорите на клада, ви предлагам да си поговорим хубавичко с този отец Роланд.
И без да чака отговор, излезе от схлупената къщурка.
Глава 13
В погрешна посока
Джеймс спря.
Вдигна глава към небето, после премести поглед към Яжара и останалите, които трябваше да ускорят крачка, за да не изостават.
— Въобразявам ли си, или става все по-тъмно?
Кендарик погледна на запад.
— Не виждам да се приближават облаци, нито някакви други признаци, вещаещи промяна на времето.