Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Бях възхитен от живота във Виена и от насладите, които изживях при красивите госпожици, с които се бях запознала у баронесата. Малко преди заминаването ми от красивия град барон Файс ме срещна на сватбения празник на граф Дурацо и ме покани на пикник в Шьонбрун. Там не се въздържах от нищо и когато се завърнах във Виена, бях развалил стомаха си до такава степен, че двадесет и четири часа по-късно щях почти да умра.
Последната искрица разум, която притежавах в моето изтощено състояние, използувах, за да спася живота си. Кампиони и графовете Рокендорф и Саротин стояха до леглото ми. Саротин, с когото се бях сприятелил много, бе довел един лекар, макар че бях заявил недвусмислено, че не желая такъв. Новият Санградо мислеше, че можеше да ми наложи изкуството си и беше повикал един хирург, който трябваше да ми пусне кръв въпреки волята ми. Бях вече полумъртъв, но по едно необяснимо и за самия мен внушение, отворих очите си и видях човека с ланцета в ръка точно в момента, когато искаше да отвори вената ми. „Не, не!“, казах аз и отдръпнах изтощен ръката си. Обаче, искайки да спаси живота ми, въпреки моята воля, дангалакът хвана отново ръката ми… Точно в този миг почувствувах съживяване на моите сили; хванах един от пистолетите си и куршумът отряза една от къдриците на главата му. Това бе достатъчно. Всички присъствуващи се измъкнаха, с изключение на моята слугиня, която не се отдели от мен и ми даде да пия толкова вода, колкото исках. На четвъртия ден бях отново напълно здрав.
Моето премеждие даде на всички виенски безделници материал за веселие за няколко дни и абат Тестагроса ме увери, че ако бях застрелял бедния хирург, то той би бил мъртъв и толкова, защото присъствуващите свидетели бяха заявили, съгласно истината, че насила са искали да ми пуснат кръв. Така че съм се намирал в положение на самозащита.
В операта мнозина желаеха да се запознаят с мене — виждаха в мен мъж, който се бе защитил от смъртта чрез пистолетни изстрели. Един художник на миниатюри, Морал, който страдаше често от смущения в храносмилането и който накрая умря от това, ми даде следния съвет: за да се излекува човек от болест, не е нужно нищо друго, освен да пие много вода и да има търпение. Той умря от това, че му пуснаха кръв в един момент, когато не можеше да окаже никаква съпротива.
Смущението в храносмилането ми припомни за шегата на един човек, който иначе рядко пускаше шеги, а именно господин Дьо Мезонруж. Един ден той преял и бил донесен умиращ вкъщи. Колата му трябвало да спре срещу Кенз-Вент, тъй като няколко коли се били сблъскали. Един бедняк се приближил до вратата на неговата кола, като казал: „Господине, умирам от глад!“ „Как можеш да се оплакваш ти, хитрецо — му отговорил, пъшкайки Мезонруж — аз бих желал да съм на твоето място“.
Пак по това време се запознах с една танцьорка от Милано. Тя беше умна, имаше отлично държание, литературни познания и беше преди всичко много красива. Тя приемаше в салона си добро общество, с което умееше да се отнася отлично. У нея се запознах с граф Кристоф Ердьоди — един любезен, богат и щедър кавалер, после с княз Кински, който беше прелестен Арлекин. Влюбих се в момичето, но напразно, защото тя беше влюбена в танцьора от Флоренция Анджолино. Ухажвах я, но тя ми се смееше; една дама от театъра, която е влюбена в някого, е непревземаема крепост, още повече, когато човек не е в състояние да прехвърли златен мост към нея. А аз не бях богат. Въпреки това не изоставих надеждата, а непрекъснато кадях тамян пред нейния олтар. Моята компания й беше приятна, защото тя ми показваше написаните от нея писма и аз изтъквах прелестта им. Тя притежаваше един неин миниатюрен портрет. В деня преди заминаването реших от яд за загубеното време и за извършените от мен поради влюбването ми глупости да й открадна този портрет. Слаба утеха за един нещастник, който напразно се бе домогвал до първообраза! При прощалното ми посещение видях миниатюрата да лежи, прибрах я и отпътувах с две красиви госпожици, за да се повеселим.