Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Изпадна в паника; нямаше друг избор. Ужасена от онова, което щеше да направи, мисълта й притихна, успокои се. В спокойствието си отпусна напрежението. Почувства как силата й се надига, отнемайки дъха й. Освободена, силата й връхлетя върху магьосника. Във въздуха наоколо се почувства силен натиск. Гръмотевица без гръм. Всичко наоколо се покри с борови иглички. Накланяйки се над тях, Чейс леко простена от болка; беше по-близо до нея, отколкото трябваше да бъде. Гората потъна в тишина. Магьосникът все още не дишаше.
Зед спря да трепери, очите му се върнаха на мястото си, той примигна няколко пъти, ръцете му се вдигнаха и той се вкопчи за Калан. С усилие си пое дъх.
— Благодаря ти, скъпа моя — успя да каже, дишайки дълбоко.
Калан беше изненадана, че силата, магията й, явно не му беше подействала. А трябваше. Почувства облекчение, че не е, но се удиви.
— Зед, добре ли си?
Магьосникът кимна.
— Благодарение на теб. Но ако ти не беше тук или ако беше изчакала още малко, щях да бъда впримчен в отвъдния свят. Твоята сила ме върна обратно.
— Защо не те промени?
Зед оправи робата си, очевидно малко объркан от безпомощното си положение преди малко.
— Поради мястото, където се намирах — той вдигна голобрадото си лице. — И защото съм магьосник от Първия орден. Използвах силата ти на Изповедник като линия на живота, за да намеря пътя обратно. Тя беше като лъч светлинка в мрака. Последвах я, без да й позволя да ме докосне.
— Какво правеше в отвъдния свят? — попита Чейс, преди Калан да успее.
Зед погледна сърдито граничния надзирател и не отвърна нищо.
Тревогата на Калан нарасна.
— Зед, отговори на въпроса. Това не се е случвало никога преди. Защо беше всмукан от отвъдния свят?
— Когато търся нощния камък, част от мен отива там. Така го намирам, мога да кажа къде е.
Калан се опита да не мисли върху онова, което чува.
— Но нощният камък е все още в Д’Хара. Ричард е все още в Д’Хара — тя го сграбчи здраво за робата. — Зед…
Зед сведе поглед към земята.
— Нощният камък вече не е в Д’Хара. В отвъдния свят е — той вдигна гневен поглед към нея. — Но това не означава, че Ричард вече не е в Д’Хара! Не означава, че нещо му се е случило! Само нощният камък!
С напрегнато лице Зед продължи да стъкмява бивака им, преди да е паднал мракът. Калан, застинала от ужас, все още го държеше за робата.
— Зед… възможно ли е да грешиш?
Той бавно поклати глава.
— Нощният камък е в отвъдната земя. Но, скъпа моя, това не означава, че и Ричард е там. Не позволявай на страха си да те завладее.
Калан кимна и усети как по бузите й се затъркаляха сълзи.
— Зед, той трябва да е добре. Трябва. Щом Рал го държи там толкова дълго, няма да го убие сега.
— Дори не знаем дали Рал го е хванал.
Тя знаеше, че той просто не иска да го изрече гласно. Защо иначе Ричард щеше да е в Народния дворец, ако Мрачният Рал не го беше хванал?
— Зед, когато преди търсеше нощния камък, каза, че можеш да го почувстваш, че той е жив — тя едва събираше сили, за да зададе въпроса си, едва произнасяше думите, страхувайки се от онова, което той може да й отговори. — Почувства ли го в отвъдния свят?
Той впи поглед в нея и дълго я гледа.
— Не. Но не знам дали бих могъл, ако е там. Ако е мъртъв — когато тя заплака, той я придърпа към себе си, притискайки главата й върху рамото си. — Но мисля, че само нощният камък е там. Мисля, че Рал е искал да ме хване в капан там. Сигурно е взел нощния камък от Ричард и след това го е пратил в отвъдния свят, за да ме хване.
— Все още вървим след него — проплака тя. — Аз няма да се върна назад.
— Разбира се, че вървим.
Калан почувства нечий топъл език върху опакото на ръката си. Тя погали вълка по козината и му се усмихна.
— Ще го намерим, Господарке Калан. Не се тревожете, ще го намерим.
— Брофи е прав — обади се Чейс през рамо. — Вече с нетърпение очаквам лекцията, дето ще ни изнесе, защо сме го последвали.
— Кутията е на сигурно място — каза магьосникът, — единствено това е от значение. След пет дена, броено от утре, идва първият ден на зимата и тогава Мрачният Рал ще бъде мъртъв. След това ще си върнем Ричард, ако не преди това.
— Ще ви заведа там преди това, ако това се опитваш да кажеш — издудна Чейс.
Четиридесет и пета глава
Скарлет направи рязък завой наляво и Ричард се вкопчи неистово в здравите шипове на раменете й. С огромно усилие успя да се научи да не се плъзва встрани, когато тя завива, а да се притиска плътно към нея. Летенето му се струваше едновременно екзалтиращо и страховито преживяване, все едно стоиш на ръба на невъзможно висока стена — беше вълнуващо. Усещането, че тялото й го издига високо във въздуха, го караше да се усмихва. Мускулите под него се задвижваха, когато тя цепеше въздуха с мощните си криле, като с всеки замах се издигаше все по-нагоре. Когато прибереше крила до тялото си и се гмурнеше надолу във въздуха, очите му се насълзяваха от вятъра, от чувството, че пада. Дъхът му спираше, струваше му се, че коремът му се преобръща. Самата идея да яздиш дракон му се струваше невероятна.