Жозеф Балзамо — бунтът на масоните
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Колева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Жозеф Балзамо — бунтът на масоните». Краткое содержание книги:
Лекарят смръщи вежди.
— Умолявам ви, госпожице — повиши леко гласа си той, — да престанете да се преструвате.
— Но, господине! Вие ме обиждате!
Андре стана, но лекарят я накара нежно да седне пак.
— Не, дете мое — настоя той, — съвсем не ви обиждам. Опитвам се да съм полезен, ако успея да ви убедя да кажете истината, ще ви спася!
— Но, за Бога, какво искате от мен?
— Питам ви за последен път, госпожице, ще ми спестите ли неудобството да видя как се изчервявате? — подвикна смаяният лекар.
— Не ви разбирам! — каза Андре. В очите й, вперени право в доктор Луи, блестяха искри на омраза и дори на заплаха.
— Е, добре! Но аз ви разбирам, госпожице! Вие се съмнявате в науката и се надявате да скриете състоянието си. Не се самозалъгвайте! С една дума ще сразя гордостта ви — вие сте бременна!
Андре нададе страшен вик и падна върху софата. Чу се шум от отваряне на врата и Филип скочи насред стаята с шпага в ръка. Очите му бяха кръвясали, а ръката му трепереше.
— Негодник! — обърна се той към лекаря. — Излъгали сте ме!
Без да изпуска ръката на Андре, чийто пулс мереше (а той едва се долавяше), лекарят се обърна към Филип.
— Казах вече онова, което имах да казвам, господине — каза презрително той. — Шпагата ви, извадена от ножницата или пък прибрана в нея, не ще ме принуди да излъжа.
— Докторе! — прошепна Филип и изтърва шпагата си.
— Помолихте ме да направя втори преглед, за да имам ново доказателство. Е, добре! Изпълних желанието ви и съм сигурен в диагнозата си. Съжалявам, млади човече! Вие ми вдъхнахте огромна симпатия, равна на неприязънта, която ми вдъхна това момиче с упоритите си лъжи!
Андре не помръдна, но Филип направи движение напред.
— Аз съм баща на семейство, господине — продължи лекарят. — Разбирам колко страдате. Предлагам ви услугите си и дискретността си! Думата ми е свещена, господине! Всеки ще ви увери, че държа повече на нея, отколкото на живота си!
— О, но, господине, това е невъзможно!
— Не зная дали е възможно, господине, но е вярно! Сбогом, господин Дьо Таверне.
Щом вратата се затвори, Филип се строполи върху креслото на две крачки от Андре.
— Вие ме излъгахте подло и глупаво — започна Филип, като скръсти ръце, — подло, тъй като аз съм ваш брат, проявих слабост, защото ви обичам, предпочетох ви пред всички и всичко! Но вие се провалихте! О, да! Понеже не сте омъжена, вашата чест засяга само лицата, чието име носите! Исках да кажа, чието име петните! О, вече не съм ви брат! Вие се отрекохте от мен! Признайте престъплението си или…
— Заплашвате ли ме? — възкликна гордата Андре. — Отправяте заплахи към една жена?
— Да. Отправям заплахи, но не към една жена, а към едно същество, което е напълно лишено от вяра и чест!
— Добре, добре! Убийте ме! — извика тя, без да се уплаши от блясъка на шпагата и без да се отдръпне от острието й.
Обезумяла от мъка, Андре се хвърли бързо напред. Устремът й беше толкова неочакван, че шпагата щеше да я прободе, ако не беше внезапният ужас на Филип при вида на няколко капки кръв, които обагриха белия муселин около шията на момичето. Младежът забрави гнева си и силите му го напуснаха. Той отново изпусна шпагата от ръката си. После падна на колене, избухна в ридания и обхвана с две ръце тялото на сестра си.
— О, не! Не, Андре! Аз съм този, който ще умре! Значи обичаш друг, и то до такава степен, че предпочиташ да умреш, вместо да признаеш греха си, притиснала глава до гърдите ми!
Филип искаше да избяга от стаята, но Андре го сграбчи с две ръце и увисна на врата му, а после отчаяно го обсипа със сълзи и целувки.
— Не, не! — възпротиви се тя. — Убий ме, Филип, след като хората смятат, че съм виновна! Но ти — който си толкова добър, чист и благороден и когото никой не обвинява в нищо — живей!
— Е, добре, сестричке — отговори младежът, — в името на небето, в името на някогашното ни приятелство аз няма да се уплаша от нищо — нито за теб, нито за себе си. А що се отнася до човека, когото обичаш, дори да е най-големият ми враг, ще стане най-скъпото за мен същество. Ще крия мъката в сърцето си! Нека напуснем Франция! Споменаха ми, че кралят ти е подарил скъпо украшение. Ще го продадем, ще изпратим половината пари на баща ни, а с другите ще живеем двамата, без никой да знае къде сме. Хайде, няма ли пак да ме наречеш свой брат?