Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона
- Автор: Фейст Раймонд
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гневът на демонския крал. Парчета скършена корона». Краткое содержание книги:
— Но ти си се справил достатъчно добре, докато си скитал сам в пустошта.
— Беше от немай-къде, не по мой избор. И повечето ми време мина в криене и глад.
Джими кимна, дояде храната си, отпи от виното и каза:
— Май е вкиснато.
Малар също отпи.
— Не усещам да е вкиснато, милорд.
Джими сви рамене.
— Има някакъв странен привкус. Като на метал.
Малар отново отпи.
— Не усещам, млади господарю. Сигурно е от храната. Може би като пийнете пак, вкусът му ще е наред.
Джими отново отпи и преглътна.
— Не, определено е вкиснато. — Остави чашата настрана. — Ще пийна вода да си оправя вкуса. — Малар понечи да стане, но Джими го спря. — Аз ще донеса.
Тръгна към потока, но изведнъж му се зави свят. Обърна се и погледна към завързаните коне. Те като че ли се отдалечаваха от него, а после той сякаш пропадна в някаква дупка. Погледна надолу и видя, че е паднал на колене, и докато се опитваше да стане, главата му се люшна. Падна на земята по гръб. Над него изплува лицето на Малар Енарес и гласът му се чу някак много отдалече:
— Виното май наистина беше вкиснато, млади господарю.
После лицето изчезна от погледа му. Джими се обърна и видя как Малар пристъпи до коня му и отвори кесията с всички писма до херцог Дуко. Прегледа няколко, кимна и ги прибра.
Джими усети, че краката му изстиват, и го жегна паника. Мисълта му се замъгли. Бръкна в устата си с лявата ръка и повърна. Изохка задавено, после простена. Тялото му отново се разтресе и той усети как всичко в стомаха му отново се надига.
Гласът на Малар се чу някъде от много далече.
— Жалко, че един толкова хубав млад господар трябва да свърши толкова гнусно, но такива са законите на войната.
Някъде във вечерния сумрак Джими чу тропота на отдалечаващ се кон, после пак повърна — и всичко потъна в мрак.
Даш огледа мъжете, които беше наел. Някои от тях бяха бивши войници — побелели мъже, които обаче все още помнеха как се държи меч. Други бяха улични побойници, хора, склонни както да търсят свади по кръчмите, така и да се опитат да въдворят мир в града. Имаше и неколцина наемници, търсещи постоянна работа, все кралски граждани без криминално минало.
— В момента в Крондор сме във военно положение, което означава, че всяко нарушение на закона води до смъртно наказание.
Мъжете се спогледаха и неколцина кимнаха.
Даш продължи:
— Това ще започне да се променя още от днес. Вие сте първият отряд от новата Градска стража. С времето ще ви се обясни по-подробно какво означава това, но за съжаление нямаме време да ви образоваме предварително. Така че ще ви изясня само няколко неща. — Вдигна пред очите им една червена лента, на която грубо беше извезан герб, наподобяващ този на принца. — Ще носите това винаги, когато сте на дежурство. То ви отличава като хора на принца. Счупите ли нечия глава, докато носите това, значи възстановявате реда; счупите ли глава без него, значи сте поредната улична отрепка, която ще видя зад решетките. Ясно ли е?
Мъжете закимаха.
— Искам да сме наясно. Тази лента не ви дава право да деребействате, да си разчиствате стари сметки или да безпокоите жените в града. Всеки, който бъде обвинен в побой, изнасилване или кражба, докато носи това, ще бъде обесен. Ясно ли е?
Мъжете помълчаха, после неколцина кимнаха, че са разбрали.
— Ясно ли е? — повтори Даш и всички закимаха.
— Сега, докато наберем пълния състав за Градската стража, смяната ще е половин ден, после — половин ден почивка. Веднъж на пет дни половината ще работят пълна смяна, а другата половина ще е в отпуск. Ако познавате мъже, годни да носят оръжие, които може да бъдат наети и на които може да се разчита, пратете ги при мен.
С отсечен жест той раздели четиридесетимата в помещението на две.
— Вие — каза Даш на мъжете отдясно — поемате дневната стража. Вие — посочи мъжете отляво — сте нощната стража. Намерете ми още двайсет добри мъже и ще ходите на три смени.
Мъжете кимнаха.
Даш продължи:
— Така. Щабът ще е тук, в двореца. Ще възстановим градските дворцови сгради и затвора. Тукашният затвор е единственото, с което разполагаме. Тясно е, затова не искам да го пълним с пияници и кръчмарски побойници. Ако се наложи да прекратите бой, изпратете ги по къщите им с ритник в задника, но ако се наложи да ги доведете тук, не се свенете. Ще приема, че ако някои са достатъчно глупави да не се възползват от предупреждението, трябва да си поговорят със съдия.
— Ще вдигнем полицейския час на пазара в Стария град — продължи той. — Сега хората го използват за търговия, докато другите части на града се възстановяват и безредиците там зачестяват, но след като ще си ги имаме, предпочитам да са на едно място, вместо из целия град. Така че разпространете вестта, че пазарът вече е отворен от залез-слънце до полунощ. Останалата част от града все още е под полицейски час, освен ако лицето не е на път за дома си. И да гледат да са със стока или пари, за да докажат, че са били на пазар. Ако някой ви създаде неприятности, справяте се сами. Нямаме достатъчно мечове да ви измъкваме. — Огледа отново лицата на мъжете и добави: — Ако ви убият, обещавам, че ще отмъстим за вас.