Златната клонка

Айните от о. Сахалин отглеждат мечета и ги умъртвяват при същите ритуали. Съобщава се, че не смятали мечката за божество, а само за посланик, когото изпращат с различни задачи при бога на гората. Държат животното около две години в клетка, а после го умъртвяват на празника, който винаги става през зимата и нощем. Денят преди жертвоприношението е посветен на оплакване, старите жени плачат и ридаят на смени пред клетката на мечката. После, към полунощ или рано сутринта, оратор произнася дълга реч пред животното, напомня му как са се грижили за него и са го хранили, къпали са го в реката и са го държали на топло и удобно място. „Сега — продължава той — устройваме голям празник в твоя чест. Не се страхувай. Няма да ти причиним болка. Само ще те убием и ще те изпратим при боговете на гората, които те обичат. Ще ти дадем да вечеряш добре, най-добрата ти вечеря откак си при нас и всички заедно ще плачем за тебе. Айнът, който ще те убие, е най-добрият стрелец измежду нас. Ей го там, плаче и те моли за прошка; но ти почти нищо няма да почувствуваш, толкова бързо ще стане всичко. Нали разбираш, че не можем вечно да те храним. Достатъчно сторихме вече за теб. Сега е твой ред да се принесеш в жертва за нас. Ще помолиш бога да ни изпрати за зимата много видри и черни лисици, а за лятото много моржове и риба. Не забравяй какво сме ти казали да предадеш, ние толкова те обичаме, а децата никога няма да те забравят.“

Когато мечката изяде последното си ядене сред общата възбуда на зрителите, старите жени започват да плачат отново, а мъжете ридаят сподавено. Връзват не без труд и опасност мечката с въже, извеждат я от клетката, водят я с въже или я влачат, в зависимост от това, доколко се противи и я карат да обиколи три пъти клетката, после къщата на господаря си и най-сетне къщата на оратора. След това я връзват за едно дърво, накичено с обикновените свещени тояги (инау) и ораторът отново се обръща към нея със слово, което се случва да продължи дори до зори. „Помни! — вика той. — Помни! Напомням ти за целия ти живот и за услугите, които сме ти направили. Сега е твой ред да изпълниш дълга си. Не забравяй какво те помолих. Ще кажеш на боговете да ни дадат имане, нека нашите ловци се връщат от гората превити под тежестта на редки кожи и добри за ядене животни; нека рибарите да намерят множество моржове на брега и в морето, мрежите им да се скъсат под тежестта на рибите. Ти си ни единствената надежда. Злите духове ни се присмиват и твърде често са неблагосклонни и злосторни към нас, но сега те ще се преклонят пред теб. Дадохме ти храна, радост и здраве; сега ще те убием, за да можеш в замяна на това да изпратиш богатства на нас и на нашите деца.“