Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Гласът на Наварис изсвистя през зъбите й:
— Това са заповеди на сенатора.
— О — отговори Тави, сякаш се радваше на неочаквания обрат, — в такъв случай те трябва да бъдат фиксирани на хартия. Позволете да ги разгледам. А също и вашите документи.
Той вдигна вежди.
— Имате официални заповеди, нали?
След кратка пауза Наварис каза:
— Вие видяхте всичко. Той оказва съпротива при арест.
Последваха отгласи от груби мъжки изказвания.
— Махнете ръката си от меча, сингулар — каза Тави с властен глас, който изплющя като камшик. — Насочете това оръжие срещу мен — и ще изсипя червата ви върху него.
Чу се звукът на няколко остриета, които излизат от ножниците си, и Исана скочи на крака от внезапния ужас, който я заля.
Нов глас се включи в разговора.
— На ваше място — каза Арарис с по-висок тон, — бих постъпил, както ви казва.
— Или не — каза грубоватия весел глас, пропит с жажда за насилие, на Антилар Максимус. — Ако още искате да потанцувате, аз съм в играта.
— Никой от тях няма да извади стоманата преди нас — каза трети глас, принадлежащ на млад човек, когото Исана не познаваше. — Ако нещо започне сега, те дори няма да имат възможност да извадят оръжието от ножницата му. Това не е много честно.
— Абсолютно вярно, Красус — каза Макс. — Абсолютно вярно.
Исана почувства прилив на убийствена ярост от страна на Наварис, тя се чувстваше уверена. Това беше изпепеляващ гняв, който така кипеше от злоба и омраза, че почти изглеждаше като отделна личност. Това беше ирационално, кръвожадно нещо, един вид лудост, с каквато Исана се бе сблъсквала само два пъти в живота си.
За момент Исана беше сигурна, че Наварис ще нападне, без да се съобразява с нищо. Но после свирепият пламък внезапно умря, превръщайки се в спокойствие. Угасна бързо като свещ, хвърлена в морето.
— Мислите, че сте постигнали нещо — тихо каза Наварис. — Грешите. С течение на времето ще се убедите в това.
Тави продължи да я гледа, сякаш изобщо нищо не е казала.
— Бъдете така любезна, предайте на сенатора моите извинения, че не мога да действам, без да видя заповедите му. Понякога регламентът е неудобен, но в крайна сметка на това се крепи легиона. Благодаря ви за визитата.
— Глупак — каза Наварис.
— Капитан Глупак — каза Тави. — Приятен ден, сингулар. Арарис, Красус, изпратете достопочтения сингулар и нейните помощници до вратата.
В течение на секунда нищо не се случи. После последва разбъркване, звук на затваряща се врата и — тишина.
Исана се облегна на стената и затвори очи. Сърцето й бясно блъскаше, леко замаяно както от внезапното облекчение, така и от собствения й страх и силните емоции, които бяха препълнили малкия кабинет.
— Врани — изсумтя Максимус. — Това същата ли е, за която се сещам?
— Наварис от Фригия — каза Тави, кимайки.
— Какво правеше тя тук? — попита Макс.
— Слушаше обиди най-вече. Особено в самия край.
Макс пусна кратък, кашлящ смях.
— Не правиш нищо наполовина, нали така, Калдерон?
— Това ми спестява време, за да не се връщам да довършвам по-късно — Тави стана от стола си и пристъпи към вратата — И говорейки за Калдерон…
Исана я отвори, притеснена, че ръцете й още треперят от напрежението през последните няколко минути. Сега стаята беше празна с изключение на Тави и Максимус.
Поглеждайки Исана, веждите на Макс литнаха нагоре, а изненадата му беше осезаема.
— Ох. Добро утро, холтър.
— Добро утро, Максимус — отвърна тя. Помисли си, че поне гласът й звучи спокойно. Тя погледна Тави. — Тази жена опасна ли е?
Тави кимна.
— Тя е в най-добрите десет или дванадесет меча на Алера.
— По-скоро в най-добрите шест или седем — каза Максимус със сериозен тон. — И е извършила повече убийства от кои да са други два меча в списъка.
Исана поклати глава.
— Какво си мислеше, като я обиждаше така?
— Мислех как да спечеля време, за да могат Макс и брат му да успеят да стигнат до тук — каза Тави. Той я дари с момчешка усмивка. — Отпусни се, лельо. Всичко беше под контрол.
Макс изсумтя.
— Тя действа в интерес на сенатора? — попита Исана.
— Може би — каза Тави.
— Тогава защо не й даде документите?