Фурията на капитана

Тави въздъхна и започна да събира падналите документи.

— Документите ще кажат на Арнос това, което той не иска да чуе. Мисля, че той планира да организира изчезването им.

Той се изправи и се обърна към Максимус.

— Дай ги на Ерен. Искам копия за сър Сирил, за сенатора и за трибуните по стратегия и на трите легиона, както и за командира на градското опълчение.

Макс изсумтя.

— Да събера щаба?

— Да. Щом информацията бъде разгласена, Арнос вече няма да има възможност да я прикрие.

Исана внимателно го погледна.

— Какво е толкова ценно в нея?

Тави прокара ръка през късата си коса.

— От това, което успяхме да съпоставим, мисля, че имам отлична идея по повод действията на канимите. Мисля, че ако действаме правилно, ще можем да спрем тази война.

— Как?

— Тави — рязко и предупредително го спря Максимус.

Тави го погледна.

— Какво?

Максимус го изгледа, после поклати глава и хвърли извинителен поглед на Исана.

— Това е много важна информация. Знам, че тя е от семейството… но тя също така е представителка на лейди Акватайн. По-добре е да не я обсъждаме пред нея — погледна отново Исана и каза: — Като цяло това е въпрос на принцип, госпожо.

— Врани — изсумтя Тави. — Макс, тя е моето семейство. Ако не можеш да се довериш на семейството, тогава на кого изобщо?

Вината отново жегна Исана. Изказването беше типично за Тави. Той беше израснал до нея и Бърнард в сурово погранично селище, където тежкият труд и опасностите принуждаваха хората да се доверяват един на друг в много по-голяма степен, отколкото в по-проспериращите области на Алера.