Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Сенаторът, облечен във великолепна официална мантия от синя и червена коприна, седеше на първия ред.
Двамата капитани от Сенатската гвардия седяха от лявата му страна, а Наварис и един от нейните двама сингулари — отдясно.
— Може да не продължавате да ни напомняте за постиженията си. Всеки от намиращите се тук признава, че сте постигнали някои успехи.
Тави почувства, че е на път да започне да скърца със зъби, но успя да се сдържи. Да го отнесат враните, ако позволи на този надут паун, облечен в копринена роба, така лесно да го изкара извън нерви. Освен това инстинктите му подсказваха, че би било грешка да позволи на Наварис да го види как губи самообладание.
Наварис. Жената беше легенда сред курсорите, най-успешният и най-високоплатен убиец в Алера. Беше убила седемдесет и трима противници в законни дуели и около шестдесет-седемдесет в схватки, които бяха определени като самозащита. Носеха се слухове, че още около стотина загадъчни убийства могат да й бъдат приписани с доста висока точност, а също така тя беше добра и в прикриване на престъпленията си, както и в избягване на отговорност за уменията си. Тави осъзнаваше, че тя сигурно е убила много повече, но успешно се е отървавала от труповете.
Наварис не изглеждаше толкова опасна, колкото всъщност беше. Жилава и стегната, един-два инча не й достигаха до шест фута височина. Имаше безцветни сиви очи, косата й с цвят на сол и пипер беше подстригана късо, както е прието в легионите, което убиваше всякакви намеци за женственост, също както и мършавото й, мускулесто тяло.
Носеше черни кожени панталони за езда, а на бедрото й се виждаше дълъг меч за дуели. Скучаещият й поглед гледаше света наоколо, сякаш всеки в него е просто поредният спаринг-партньор в залата за тренировки. Ако беше нападнала Тави в кабинета му, той се съмняваше, че ще успее да й устои повече от секунда или две.
Също така тя беше, ако Тави правилно я беше преценил, абсолютно откачена.
Той измести поглед от Наварис обратно към сенатора.
— Моля за извинение, сенаторе. Започнах с общ преглед на ситуацията.
Арнос му хвърли кисел поглед и нетърпеливо махна с ръка.
— Приключете с това.
Сър Сирил, седнал в самия край на първия ред, вдигна глава и каза:
— Започнете с Воксгард.
Тави кимна. Той се обърна към черната дъска зад себе си и с няколко бързи движения нахвърли груба карта на региона, отбелязвайки Елинарх, Тибър и Фаундърпорт.
— Воксгард е холт, който се занимава с дърводобив, и се е разраснал до малък град — каза той, обръщайки се към залата. Бързо отбеляза местоположението му, примерно на около тридесет мили южно от Елинарх. — Когато изтласкахме канимите от позициите им във Фаундърпорт, те се сражаваха като бесни, за да задържат Воксгард.
Един от капитаните до Арнос, мъж на име Налус, промърмори:
— Стени?
— Не — каза Тави. — Там няма никакви сериозни укрепления. Също така нищо особено по отношение на терена. Но ние се сражавахме с тях в продължение на два дни, преди най-накрая да отстъпят.
— Защо ви е отнело толкова много време, за да ги разбиете? — попита Налус.
— Те не бяха разбити — каза Тави. — Всъщност отстъпиха много организирано, а след два дни сражения ние не бяхме във форма да ги питаме за това.
— Оттогава повечето ни стълкновения приличат по-скоро на тежки схватки, отколкото на генерално сражение, докато канимите укрепваха позициите си. Едновременно с това няколко курсора на короната, изпратени да помогнат на Първи алерански, проникнаха в окупираната територия и започнаха да събират информация.
— Какво научихте? — попита Арнос.
— Първо, сър, че канимите не са позволили на всички да си тръгнат спокойно, както си помислихме в началото. Те са задържали представителите на две професии — дърводелци и корабостроители.
Арнос силно се намръщи.
— Значи… тяхната защита на дърводобивния холт е имала определена цел.
Тави кимна.
— Те са събирали материал. Дървесината, която е отлежавала в складовете, основно.
— Отлежала дървесина? — трибунът по тактика Келус стоеше облегнат на страничната стена, недалеч от Тави. — Защо точно отлежала дървесина, сър?
— Защото, трибун — каза Арнос твърдо, — не можеш да строиш кораби от сурова.
Тави кимна, леко впечатлен въпреки нежеланието си. Мозъкът на Арнос работеше бързо, когато решеше да го използва.