Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Последва кратко тежко мълчание, нарушено само от звука на перото на Тави, драскащо по хартията.
— Моля? — каза женски глас.
Това беше тих глас, прозвучал с мек тон и шепот, но ушите на Исана уловиха толкова много злоба и едва сдържана ярост, че тя дори трепна.
— О — каза Тави. — Съжалявам. Вие не сте камериера.
— Не — каза женски глас. — Аз…
— А камериерът случайно не е ли изпратил закуската ми по вас? — попита Тави, тонът му беше невинен и дружелюбен. — Че направо умирам от глад.
— Не я изпрати — каза студен глас.
— Сигурен съм, че е искал — каза Тави. — Как мислите, не бихте ли извикали нагоре по стълбите и да видите дали той е там на…
Раздаде се силен, рязък звук на удар — ръце, плеснали по повърхността на масата, осъзна Исана. После шум, с което подредените на купчини документи падаха от ръба на масата на пода.
— Не е смешно — каза студен глас. — И по-скоро ще ти прережа гърлото, отколкото да оставя този цирк да продължи. Разбра ли ме?
Исана леко промени позицията си. Не можеше да види жената, с която Тави разговаряше, но можеше да види лицето му в профил. Той седеше на стола, с ръце на масата, и гледаше говорещата със спокойно, отчуждено изражение.
По лицето му нямаше и сянка на насмешка. Нищо дори не намекваше, че животът му току-що е бил застрашен, и това успокои Исана толкова много, че тя успя да разгледа изражението на лицето му. Беше спокойно и уверено и тя не можеше да улови дори намек за истинските му емоции.
— Разбирам — спокойно каза Тави, — че ако продължите да проявявате неуважение, неподобаващо на войник, игнорирайки дори елементарния военен етикет — като това да почукаш на вратата на старши офицер, преди да влезеш — и не спрете да говорите с мен с този тон, ще трябва да ви вържа за позорния стълб, докато мравките не започнат да пълзят по косата ви и да влизат в очите ви.
Последва още една пауза. После женски глас каза:
— Май не знаеш коя съм.
— Да, и не искам да знам, честно казано — каза Тави.
— Казвам се Наварис.
Изражението на Тави не се промени, но този път Исана почувства импулс на изненадано разпознаване, а после дълбок поток от строго контролиран страх.
Тави се наведе напред и каза с поверителен шепот:
— Изглежда, че ролята на сингулар на сенатора не ви е спечелила славата, на която сте се надявали. Никога не съм чувал за вас.
Очите му не се откъснаха от събеседничката за още един безмълвен напрегнат момент.
— Е, Наварис. Когато за първи път влязохте, предположих, че сте тук за подобряване на обстановката и за очарователна компания. Сега обаче мисля, че може би сте имали предвид нещо друго.
— Да — дойде отговорът.
— Колко интересно. Може би дори имате конкретна причина за посещението.
— Да — изръмжа Наварис.
Той погледна покрай Наварис, оглеждайки стаята.
— А тези четиримата. Предполагам, че са тук за помощ.
— Да.
Тави въздъхна и отново се облегна на стола.
— Наварис, мисля, че нещата ще тръгнат по-бързо, ако не си играем на гатанки — гласът му изразяваше отегчение. — Просто ми кажете какво ви трябва.
Отново настъпи дълго мълчание и Исана осъзна с внезапен изблик на паника, че когато Тави се облегна на стола, ръката му се плъзна зад него и пръстите му легнаха върху дръжката на кинжала, който беше прикрепен към гърба на стола.
В гласа на Наварис имаше нещо мазно, дори пияно, когато тя най-накрая отговори.
— Сенатор Арнос ме изпрати да взема вашите разузнавателни сводки за последните дейности в окупираната територия. Трябва да ми предадете всеки доклад, всяко копие, всеки списък с източници на информация за личен преглед от сенатора.
Тави сви рамене.
— Страхувам се, че не мога да ви помогна.
— Това е заповед — отговори Наварис. — Ако отказвате да й се подчините, това е предателство.
— Което е наказуемо със смърт — каза Тави. — Смътно си спомням, че четох нещо подобно, някъде.
— Дайте ни документите — каза тя. — Или ще бъдете арестуван.
Сърцето на Исана блъскаше в гърдите.
— Не мисля така — каза Тави. — Виждате ли, Наварис, страхувам се, че от гледна точка на закона, ръцете ви са прекалено къси, за да стигнете до мен. Вие сте сингулар. Вие не сте офицер. За мен вие сте също толкова командир, колкото всяка врана, прелетяла наблизо. Всъщност изобщо не сте в моята верига за подчинение.