Медуза: Мръвка за тигъра

— Щом си роден в лаборатория или нещо подобно и са те отгледали с други такива деца, как тъй си имал баща?

Я виж ти! Уместен въпрос. Чин още повече ми се издигна в очите.

— Онези от нас, които бяха определени да се занимават с политика и управление, трябва да имат все някакво семейство, за да се учат отрано как става всичко това в живота, а и да се запознаят с нужните им хора. Щом навършим пет години, осиновяват ни представители на същата професия. Понякога е само формалност, но ние с баща ми бяхме добри приятели… — „Хайде, момче, сега е мигът за коронния номер. Малко гняв в гласчето, да се чуе и насъбраната горчилка!“ — Да, добри приятели… — повторих бавно.

Чин изведнъж стана неспокойна.

— Извини ме, моля те! Повече няма да те разпитвам.

Смених настроението. Поне пред нея бях си изиграл ролята блестящо.

— Не се притеснявай. Той беше чудесен човек и за нищо на света няма да го забравя. Но това е минало. Важно е какво има да става тепърва. — Помълчах, за да подсиля ефекта, прокашлях се смутено и пак извъртях разговора в друга посока. — Кои са тези момичета за забава, дето ги спомена?

Олекна й, че толкова лесно ще се измъкне от неловкото положение. А и аз си отдъхнах — май приключихме с миналото ми. Избягнах още една възможност да се препъна и да си разбия носа.

— Така наричат онези, които се грижат за развлеченията. Натикат ли те при тях, няма измъкване. Психират ги за цял живот, да не мислят много-много дали са добре или зле. — Тя потръпна. — Направо не ми се приказва… Необходими са, разбира се. Те също служат на Държавата, но няма да ми хареса, ако свърша така. — Внезапно се прозя, колкото и да се противеше на сънливостта си. — Извинявай, май ми е време да спя. Най-често си лягам по средата на свободните часове, за да свърша някои лични неща, преди да тръгна за работа. Ако искаш, ще измислим друг график.

— Няма нужда. Ще се нагодя към твоите навици. Ти се наспи, а аз ще реша с какво да си запълня времето. Ако не задремя, ще поразгледам спалното. За два-три дни сигурно ще свикна с графика ти.

Тя кимна сънливо и пак се прозя.

— Ако ще излизаш, недей поне да напускаш спалното помещение. Двойките трябва да вършат всичко заедно.

— Добре, разбрах. Ще бъда послушен — отвърнах сговорчиво. — Ти си търпелива учителка, ще ми обясниш правилата от игла до конец.

Повече не я залисвах с приказки. Тя се мушна под завивките и скоро се унесе. Аз обаче не излязох никъде. Изпънах се по гръб и започнах да подреждам в ума си всичко научено. Питах се какво още трябваше да узная за живота на Медуза, преди да поразбутам това гнездо на оси…

Бързо съобразих, че поне отначало Чин ще ми бъде скъпоценен помощник. Беше схватлива, романтична и чудесна познавачка на местните нрави. Но по-нататък сигурно щеше да се превърне в пречка. Как да подготвям убийството на Владетеля, ако до мен винаги ще е човек, свикнал да се подчинява на системата и дори да се прекланя пред нея? Нямах нищо против тя да се влюби в мен, ако така ще й бъде по-леко. Само че и това не би й попречило да ме предаде на СН, все за мое добро!