Зад маската на дявола

- Аз ще ти помогна! Обещах ти, не помниш ли? - отговори Климент и подкрепи жената да стане. - Ела, намерил съм ти работа в двореца.

Писарят заведе Мария в двореца. Намери един от помощник-готвачите и му предаде жената заедно със заповедта на Дукум да й намери някаква работа в кухнята. Пръстенът на кавхана бе достатъчен. Докато се отдалечаваха по коридора, лудата се обърна и махна на Климент с доволна усмивка. Той също й махна. Бе щастлив, че поне на някого в тази история животът му се бе наредил малко по-добре.

Сега вече нямаше никакво съмнение. Двамата свещеници се бяха познавали. Но кои бяха останалите? Имаха ли и те белези по телата? И къде ги бяха получили? Дали другите убити - Манасий и Юда, също имаха връзка. Реши да отиде в библиотеката. Може би приятелят му Наум щеше да открие нещо в безкрайните си регистри.

Библиотеката се намираше в северната част на Вътрешния град, близо до ханските конюшни. Помещението бе кръгло, наполовина под земята, с дълги, тесни прозорци.

В него винаги не достигаше светлина и Климент често се питаше кой ли бе избрал това място за библиотека. Предполагаше, че Първоначално е било ползвано за помещение, в което са се държали различни документи, а след това никой не е обърнал внимание, че на работещите им е нужна повече светлина.

В библиотеката освен Климент и Наум работеха още петима писари. Те изготвяха договори, попълваха регистрите, правеха сметки или пишеха писма. Напоследък се бе появил и един миниатюрист, който с множеството си глинени бурканчета с бои, тънки пера и безкрайно мърморене изнервяше всички. Въпреки това Климент можеше с часове да стои зад гърба му и да гледа как внимателно изписва с червено, черно и златно някоя заглавна буква или прецизно прерисува дадена гравюра.

Климент замислено слезе по широките каменни стълби, водещи към библиотеката. Не бе идвал тук, откак Дукум му бе възложил да разследва убийствата.

„Трябваше да кажа на Наум, той сигурно се е притеснил за мен“, помисли си писарят и се почувства виновен.

Тихо отвори дървената врата и внимавайки да не вдига много шум, влезе в кръглото помещение. Обгърна го познатата миризма на свещи, овча кожа и пергамент.

Бледа светлина влизаше през тесните прозорци, плахо осветявайки рафтовете, издигнати покрай стените. По тях грижливо бяха подредени свитъци, купчинки с пергамент или кожени кутии, в които Наум прибираше по-важните документи. Най-ценните държеше отзад, в стаята си. Използваше я едновременно за жилище и кабинет.

Библиотеката бе празна. По масите стояха парчета пергамент, гъши пера, бурканчета с мастило. Най-много неща имаше на масата на преписваните. Климент искрено ги съжаляваше. Надвесени над пергаментите по цял ден, те копираха ръкописи, които се бяха видели интересни на хана или на някого от боилите. Обикновено това бяха стари хроники, военни трактати или жития на велики личности, макар напоследък да се преписваха някои поеми, учебници по математика и строителство.