Магьосническа ярост
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #4
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническа ярост». Краткое содержание книги:
Томас погледна към Сарафина. Няколко магьосника говореха така на Томас Монахан. Причината той да е оглавява Сборището беше, защото можеше да убеждава хората да му се подчиняват.
Сарафина се размърда, косата й се разпиля около раменете.
— Виж, съжалявам не исках да създавам проблеми, но не искам да бъда с никого другиго, освен Тео. Той е единственият, на когото имам доверие.
Тео се вцепени от изненада. Като се има предвид начина, по който нещата започнаха между тях, това изявление беше неочаквано.
Сарафина погледна към Клеър.
— Искам да кажа, о, Боже, защо просто не си затворя устата, нали? Всички вие бяхте много мили с мен, и съм сигурна, че сте прекрасни учители и достойни за доверие хора…
Клеър се усмихна и докосна ръката на Сарафина.
— Всичко е наред. Не си ме обидила. Аз напълно те разбирам и съм сигурна, че Адам също.
— Разбира се, — отвърна Адам от другия край на стаята. Ухили се. — Давай, отхвърли ни.
— Адам! — Клеър го изгледа с добре изигран на кръвнишки поглед. — Той просто се шегува. Адам почти винаги се шегува.
Сарафина погледна Тео и разпери ръце.
— Просто, нали знаеш, той се бори с демон в спалнята ми и победи. Това някак си… спечели симпатията ми.
Тя се изчерви леко и отмести поглед. Адам отвори устата си и Тео му хвърли поглед, който обещаваше много болка, ако думите на езика му излезеха навън.
Томас бавно кимна, дълбоко замислен.
— Добре, съгласен съм дотолкова, доколкото и Тео е съгласен. Той е добре запознат с всички елементи, а също има и добър контрол над магията и знания. Все пак мисля, че ще научиш повече, ако се свържеш с магьосници на собствения си елемент.
Тя поклати глава.
— Не ме интересува. Искам Тео.
— Добре, съгласен съм — Тео отговори.
Томас кимна.
— Тогава е уредено. Вие двамата може да работите извън жилищните помещения. Освен това би било по-безопасно за Сарафина да бъде в близост до по-опитен магьосник по всяко време. Ако решиш да не останеш при Тео, Сарафина, имаме свободни апартаменти в Сборището.
— Тя остава с мен — отвърна Тео.
Адам вдигна вежди в другия край на стаята и Тео го стрелна с друг унищожителен поглед.
Сарафина сви рамене.
— Предполагам, че избора ми е решен вместо мен.
— Не мога да те защитя, когато сте в друг апартамент.
Томас кимна.
— Съгласен съм. Не знаем дали Бей ще се върне или не. — Той замълча. — Ти си в опасност, Сарафина.
Тя му хвърли тъжна усмивка.
— Всичко е наред. Имам известна практика в това.
Тео бе сигурен, че имаше предвид майка си. Какъв по дяволите е бил живота й в ранните години? Вероятно до голяма степен бе приличал на неговия.
— Надявам се, че нямаш нищо против — каза Сарафина преднамерено бавно, изучавайки гърба на Тео, докато той стоеше в кухнята и създаваше заклинание в едно котле. — Искам да кажа, че те исках за бодигард или учител или каквото и да си.
Без отговор.
— Разбира се, това не е, защото имам намерения спрямо тялото ти или нещо подобно.
Погледа й се спусна към задника му. Много.
Раменете му се стегнаха.
— Това е много жалко.
Тя се ухили и побутна леко една случайна билка на масата с възглавничката на показалеца си.
— Дали откривам нотка на забавление в гласа ти? Възможно ли е? Нима Ада е замръзнал или на прасетата са им пораснали криле?
Той изсумтя и продължи да разбърква, това което приготвяше.
— Както и да е, съжалявам ако те карам да правиш нещо, което не искаш.
Тео отговори, без да се обръща.
— Наистина ли мислиш, че ще направя нещо, което не искам?
Още тишина.
Е, явно това бе всичко, което щеше да получи като отговор.
— Значи нямаш нищо против, че ще остана при теб?
— Ти трябва да останеш с мен. Бей може да се опита отново да тръгне след теб и ще бъде по-добре, ако съм наблизо. Защитите не работят срещу демоните. Нито дори тези обграждащи Сборището, които раздават ритници.
— Значи няма да ти пречат розовите ми бикини закачени на закачалката в банята?
Това вече го накара да се обърне.
— Ще има ли розови бикини, закачени на закачалката в банята?
Тя се ухили.
— Всъщност, нося прашки. Заемат по-малко място.
Захватът му около дървената лъжица, която държеше се стегна.