Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

— Не, не тази стъпка… следващата. И онази след нея.

Тя тръгна по следите, внимавайки къде стъпва, и изведнъж Дуротан видя какво има предвид. Вдлъбнатините от едното от копитата бяха малко по-плитки от тези на останалите три. Животното е куцало.

Той я изгледа с възхищение и тя леко се изчерви.

— Лесно е да се види — каза тя. — Ти също щеше да се справиш.

— Не — искрено призна той. — Нямаше да мога. Видях следите, но не отделих време да ги разгледам. Това го направи ти. Един ден от теб ще стане прекрасен ловец.

Тя се изправи и го изгледа гордо. Нещо топло и едновременно подсилващо и отслабващо премина през тялото му. Той не се молеше, но сега, докато гледаше Драка пред себе си, изпрати една кратка молитва към духовете. „Нека тази женска ме приеме.“

Те проследиха стъпките, както вълци следят миризма. Дуротан вече не вървеше напред, орката до него бе равностоен следотърсач. Те се допълваха много добре. Той имаше остри очи, но тя виждаше нещата в по-голяма дълбочина. Дуротан се чудеше какво ли щеше да бъде да се бие рамо до рамо с нея. Приковали очи в земята пред тях, те свиха в рязък завой. Той се чудеше какво ли щеше да бъде да…

Големият черен вълк, наведен и озъбен над същото животно, което преследваха те, се обърна. За един безкраен миг трима хищници се измерваха с поглед. Но още преди мощният звяр да успее да скочи, Дуротан се нахвърли върху него.

Той не усещаше тежестта на секирата в ръцете си, замахна и удари. Тя потъна дълбоко в тялото на съществото, но Дуротан усети отмъстителното впиване на жълтите му зъби в ръката си. През него премина болка — гореща, сякаш нажежена до бяло, и шокираща. Той издърпа и освободи ръката си. Този път беше по-трудно да повдигне секирата с пулсиращата кръв в ръката му, но той все пак го направи. Вниманието на вълка бе изцяло насочено върху Дуротан. Горещият дъх на звяра вонеше на гранясало месо.

И в същия миг, преди страховитата челюст да щракне пред лицето му, Дуротан чу боен вик. С крайчеца на окото си долови движение. Драка се спусна към вълка с насочено напред дълго орнаментирано копие. Главата на вълка се отметна рязко назад, когато копието прониза гърдите му. В този миг на невнимание Дуротан отново вдигна секирата си и я стовари с всичка сила върху звяра. Той усети как острието преминава през тялото на животното, продължава надолу, стига до земята и потъва толкова дълбоко в нея, че нямаше да може да я извади отведнъж.

Задъхан, оркът отстъпи назад. Драка стоеше до него. Той почувства топлината й, енергията, страстта й към лова, които бяха толкова силни, колкото и неговите. Двамата се вгледаха в мощния звяр, когото бяха убили. Бяха хванати неподготвени от животно, за повалянето на което обикновено бяха нужни няколко опитни воини, и все още бяха живи. Врагът им лежеше мъртъв, от него се стичаше кръв, тялото му бе прерязано на две от секирата на Дуротан, а в сърцето му бе забито копието на Драка. Дуротан осъзна, че никога няма да може да каже кой точно бе нанесъл смъртоносния удар и от тази мисъл се почувства невероятно щастлив.