Възходът на Ордата [bg] [ЛП]

От известно време Талгат наблюдаваше орките. Сега той се отдалечи от тях, погнусен от дивашката им природа. Ман’арите бяха по-добри. С изключение на женските същества с жилави криле и опашки, ман’арите задоволяваха похотта си с насилие, а не с чифтосване. Той предпочиташе да е така. Всъщност дори предпочиташе да убие онези двамата на място, но господарят му бе ясен по отношение на намесата му. Щяха да възникнат въпроси, ако двамата орки не се завърнат в клана си, и макар че за него те бяха незначителни като мухи, мухите можеха да се превърнат в неудобство. Кил’джейден искаше от него само да наблюдава и да докладва, нищо повече. И Талгат щеше да направи точно това.

„Отмъщението“ — мислеше си Кил’джейден — „като плод на дърво, е най-вкусно, когато узрее напълно.“ През дългите години на търсенето му имаше моменти, когато се съмняваше, че някога ще успее да открие ередара-отстъпника. Но колкото повече Кил’джейден научаваше от Талгат, толкова по-уверен ставаше.

Талгат му бе служил добре. Той бе наблюдавал жалките „градове“, които някога великият Велън и шепата ередари бяха създали. Беше наблюдавал как живеят, как ловуват като създанията, наречени орки, как със собствените си ръце поставят семена в земята. Беше наблюдавал как търгуват с тромавите, почти неговорещи същества, проявявайки към тях абсолютно смешна учтивост. Талгат бе доловил следи от някогашното величие в сградите и ограничената им технология, но като цяло смяташе, че Кил’джейден ще остане доволен да разбере колко ниско бе паднал бившият му приятел. Сега се наричат „дренаи“. Изгнаниците. Дори са нарекли този свят Дренор.

Кил’джейден осъзна, че Талгат се озадачи, когато поиска от него да научи повече за орките, вместо да се фокусира върху самия Велън. Как са организирани? Какви обичаи имат? Кои са лидерите им и как биват избирани? Какво е важно за тях като общество и като отделни индивиди?

Но работата на Талгат бе да докладва, а не да оценява и той се стараеше да се сдобие с нужните отговори. Когато най-накрая Кил’джейден научи всичко, което Талгат бе разбрал — дори имената на онези зверчета, които се мляскаха след лова си, той остана доволен… поне за този момент.

След толкова дълго време той щеше да осъществи отмъщението си. Велън и недодяланите му другари щяха да бъдат наказани. Но не бързо, не и с армия от подобрени ередари, която да ги разкъса на кървави парчета. Това би било твърде милостиво. Кил’джейден ги искаше мъртви, да. Но първо трябваше да ги съсипе. Да ги унижи. Да ги смаже напълно като насекоми под тежък ботуш.

И сега вече знаеше как точно да го направи.