Урокът от нейната смърт [bg]

Стая 121 на Студентския съюз никога не бе използвана за такава печална цел.

Стаята бе по-лоша от коя да е кабина за разпити в шерифството на Ню Лебънън. Беше боядисана в бежово и миришеше на юношески парфюми, лосиони, тебешир, плакатни бои, лошокачествено кафе и готварски мазнини. Корд седеше зад леко метално бюро, което можеше да повдигне с колене, подгъвайки само пръстите на краката си и се чувстваше нелепо. Ланс Милър беше в другия край на стаята.

Цялата сутрин студенти и работещи в колежа предаваха на Корд своята версия на есето „Джени Гебън, която познавах“. Те използваха думите си за много цели — за да се оправдаят, да изразят болка от загубата, да получат имената им обществено внимание.

Някои дори се опитваха да му помогнат да залови убиеца.

Само сутринта Корд изписа две тестета картончета. Прекъснаха за обяд в един часа. Корд отвори куфарчето си, за да извади нов пакет с картончета. Докато той късаше целофана на опаковката, Милър погледна към куфарчето и забеляза, че Корд се взира в снимка, закрепена откъм вътрешната страна. Беше на Джени Гебън, с лъснало от пот лице. Корд усети, че Милър го наблюдава, и затвори капака. Милър отиде в кафетерията да купи сандвичи.

След обяда Милър надникна през прозореца и рече:

— Охо, ето го пак идва.

Корд вдигна поглед и видя, че Уинтън Кресги идва към тях.

— Какво иска този човек? — попита Корд.

Шефът на охраната влезе в малката стаичка с плик в ръка.

— Здрасти, Уинтън — рече Корд. — Какво можем да направим за теб? — Кресги остави плика на бюрото на Корд. — Какво е това? — попита детективът.

— Не знам. Наминах към кметството и там видях детектив Слоукъм. Споменах, че ще бъда около Студентския съюз, и той ме попита дали мога да ти оставя това и аз рекох, да, с удоволствие. — Той рязко млъкна, доволен от гладкото си обяснение.

Отвън имаше печат: „Съдебномедицинска лаборатория — само за вътрешноведомствено ползване, Фредериксбърг“.

Кресги го попита:

— Значи има щатски отдел, занимаващ се с улики?

— Това е районната лаборатория. Джим Слоукъм в службата ли беше? Трябваше да оглежда шосетата и търговската зона — рязко рече Корд.

Кресги се обърна към него:

— Искате ли да направя някакви проверки из търговската зона? С удоволствие ще го сторя.

— Не. — Корд се бе вбесил. Той излезе от стая 121 и се запъти към телефонна кабинка, изподраскана с какви ли не бележки.

Кресги остана за момент в клубната стая, гледайки неловко към черната дъска. После излезе и когато мина край Корд, му махна за довиждане. Корд, с подпряна до брадичката слушалка, кимна и проследи с поглед отдалечаващия му се широк трапецовиден гръб. Един полицай от службата му каза, че Слоукъм не е там. Дали Корд иска той да му се обади? Корд отвърна „не“ и ядосано затръшна телефона. Върна се в стаята и надникна в плика, който Кресги бе донесъл.