Игри за милиарди [bg]

Какво пренебрежение! Всеки от тежката артилерия на стената по едно или друго време беше управлявал или злоупотребявал с голяма част от планетата. Гравираните табели, монтирани в долния край на рамките, бяха излишни — почти никой от директорите на Капитол Груп не се нуждаеше от представяне.

Сред августейшата група имаше бивш президент на Франция, министър-председател на Австралия, бивш министър на отбраната на Великобритания, бивш държавен секретар, дори бивш американски президент. Джак отдели минута, за да разгледа портретите като жест на учтивост, после погледна часовника си и предложи:

— Става късно. Защо не започнем?

— Добре, чудесно — отвърна Уолтърс. — Какво ще кажеш за чаша шампанско?

— Може би после — отговори Джак и добави натъртено: — Ако има какво да празнуваме.

Само допреди трийсет минути всички те бяха слушали — в няколко случая за пореден път — записа на разговорите между Джак и техните момчета от отдела по изкупуванията. Четиримата не можеха да сдържат усмивките си. Знаем играта ти, Джак, сякаш искаха да му кажат. Добър опит, обаче няма да се хванем на триковете ти още веднъж.

Седнаха мълчаливо около конферентната маса — четиримата големи шефове от Капитол Груп от едната страна и Джак от другата.

Той остави внимателно куфарчето си на пода, разкопча сакото си, усмихна се притеснено и набързо им благодари, че се срещат с него без отлагане и в такъв късен час. После премина направо към въпроса.

— Срещнах се с още четири фирми. Всички проявяват много силен интерес към офертата и четирите предлагат щедри условия.

Последва безмълвен момент на леко объркване. Мич Уолтърс и останалите се спогледаха, за да решат кой да поеме разговора. Изглежда, никой не смяташе, че Джак блъфира. Предишната грешка повече нямаше да се повтори. Белуедър се прокашля, намести се на стола си и каза:

— Не бих искал да прозвуча грубо, Джак, но не е ясно какво точно предлагаш.

— Изкупуване. Знам, че всички вие сте чули подробности за компанията, така че няма да ви губя времето още веднъж с тях.

— Да, мисля, че знаем за полимера и неговите забележителни качества. — Всички закимаха енергично — да, да, искаме тази сделка. Джак, хайде да забогатеем заедно. — Моля, продължи — добави Белуедър учтиво.

— Добре. Ето какво предлагам. Познавам фирмата и имам план как можем да я превземем. Тя е уязвима и няма да е трудно. Ако предприемем правилните ходове, ще падне в краката ни за нула време. Проучил съм нещата много добре. Ще стане.

Няма „може би“, „би могло“ или „вероятно“. Ще стане — чисто и просто.

— Имаме доста голям опит в изкупуванията — отбеляза Белуедър, като внимаваше да не прозвучи нахално или пренебрежително.

— Знам, че имате. И съм отворен за по-добри идеи, макар и да се съмнявам, че ще можете да подобрите моя план — отговори Джак самоуверено.

Мич Уолтърс повдигна въпроса, който интересуваше всички:

— Какво ще искаш в замяна, Джак?