Аз преди теб

- Може и да ти звучи отблъскващо, Уил Трейнър, но колкото и да ти е чудно, не всички момичета се обличат с единствената мисъл да се харесат на мъжете.

- Говориш глупости.

- Не са глупости.

- Всичко, което прави жената, е, за да се хареса на мъ-жете.Всичко, което правят всички, е свързано с мисълта

за секс.Не си ли чела „Червената кралица”? - Не знам за какво говориш. Но те уверявам, че не седя в леглото ти и не ти разказвам истории за жълто-черни чорапогашници за да те свалям.

Осъзнах, че тревогата, която ме беше стискала за гърло-то през целия ден ,ме напуска постепенно след всяка забе-лежка на Уил.Вече не бях единственият човек, натоварен с отговорността за паралитик с висока температура. Бях си аз, седнала до един саркастичен тип, и си бъбрех с него.

- Хайде Кларк, какво стана с онези великолепни лъскави ботушки?- Наложи се майка ми да ги изхвърли.Получих ужасен сърбеж.

- Очарователно.

- Изхвърли и чорапогащника.

- Защо?

- Така и не разбрах. Но това ми разби сърцето.Повече

не намерих чорапогащник, който да ми харесва толкова. Вече не ги произвеждат. А и да ги произвеждат, не ги пра-вят за пораснали момичета.

- Странна работа.

- Престани да ми се подиграваш. Никога ли не си ха-ресвал подобни неща?

Едва го различавах в полутъмната стая. Можех да запаля лампата, но нещо ме спираше. И съжалих веднага щом осъзнах какво съм казала.

- Да - отвърна той тихо. — Харесвал съм. Поговорихме си още известно време, а после Уил зад-

ряма.

Лежах до него и го гледах как диша, като от време на време се чудех какво би казал, ако се събуди и види как го разглеждам - дългата коса, уморените очи, наболата брада. Но не можех да помръдна. Часовете бяха станали сюре-алистични, остров във времето. Бях единственият човек освен него в къщата и се боях да го оставя сам. Малко след единайсет видях, че отново започва да се по-ги, дишането му стана повърхностно, затова го събудих

и му дадох още от лекарството против треска.Уил не го-вореше, само измърмори някакви благодарности. Смених горния чаршаф и калъфката на възглавницата,а после когато най-сетне заспа, останах да лежа на сантиметри от

него. След малко заспах и аз.

Събудих се,защото някой викаше името ми.Бях в класната стая,задрямала на чина.

Събудих се, защото някой викаше името ната стая, задрямала на чина. Учителката почукваше по черната дъска и не спираше да повтаря името ми.Знаех

че трябва да се събудя, знаех, че учителката ще сметне поведението ми за непочтително, но не можех да вдигна

глава от чина.

- Луиза.

- Ммм.

- Луиза.

Чинът беше ужасно мек. Отворих очи. Думите се произнасяха над главата ми със съскаш глас, но много отчетливо. Луиза.

Лежах в леглото. Примигнах, докато погледът ми се фокусира, вдигнах очи и видях, че над мен стои Камила Трейнър. Носеше тежко вълнено палто, дамската й чанта бе преметната през рамо.

- Луиза.

Надигнах се рязко. До мен Уил спеше под завивките, с леко отворена уста, лакътят му бе свит под прав ъгъл прел него. През прозореца проникваше светлината на студената слънчева утрин.