Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
И изведнъж се превърна в маратонец.
Коремът му вече не поддаваше, когато се гушках в него-
- бе станал твърд като дъска, и Патрик придоби обичая да си повдига ризата и да го удря с разни предмети, за да покаже колко е твърд. Лицето му беше обветрено и загру-бяло от постоянното стоене навън. Бедрата му бяха само мускули. Като се замислиш, това би могло да е доста секси, ако Патрик изобщо искаше секс. Но бяхме паднали на два пъти месечно, а аз не бях от тия, дето ще си поискат.
Сякаш колкото по-мускулест ставаше и колкото по-об-себен бе от собственото си тяло, толкова по-малко го интересуваше моето. Няколко пъти го попитах дали все още го привличам, но той беше категоричен. „Великолепна си
- уверяваше ме. - Просто аз съм разбит. Изобщо не искам да отслабваш. И на всички момичета в клуба циците да събереш, пак няма да излязат едни хубави гърди.” Щеше ми се да попитам как точно бе изчислил това сложно урав-нение, но всъщност беше мило, че го каза, и не се задъл-
бочих. Исках да проявявам интерес към заниманията му,наис-
тина исках. Ходех на вечерните събирания на клуба по
триатлон, опитвах да се сприятеля с момичета от клуба. Но скоро осъзнах, че съм някаква аномалия - другите мо-мичета или си нямаха приятел, или излизаха с някой също толкова внушителен физически. Двойките си помагаха
в тренировките, планираха уикенди в еластични шорти и в портомонетата си носеха снимки как завършват триатлона ръка за ръка или сравняват самодоволно получените меда-ли.Беше неописуемо.
- Не ми е ясно защо се оплакваш - отвръщаше сестра ми, когато й го казвах. - Аз съм правила секс само веднъж, откакто родих Томас. - Моля? С кого?
- О, с някакъв тип, който дойде в цветарския магазин. Просто исках да се уверя, че все още го мога. А когато видя, че ченето ми увисна, добави: - О, не прави такава физиономия! Не беше през работно време. А и човекът купуваше цветя за погребение. Ако бяха цветя за съпругата, не бих го докоснала с пръст. Или с гладиола.
Не че съм някаква сексманиачка - все пак бяхме заедно от доста време. Просто някаква перверзна част от мен бе започнала да поставя под въпрос собствената ми привлекателност.
Патрик нямаше нищо против, че се обличах „оригинално”, както се изразяваше. Ала се чудех дали бе напълно искрен. Работата му, целият му социален живот сега се въртеше около контрола над плътта - бореше се с нея, редуцираше я, оформяше я. Ами ако на фона на тия стегнати малки дупета в анцузи моето изведнъж започнеше да му се струва грозно? Ами ако взискателните му очи започва да намират извивките на тялото ми - които винаги бях определяла като приятно закръглени - за отблъскващи? Такива мисли се въртяха в главата ми, когато госпожа ТреЙнър се появи и почти нареди на Уил да излезем навън.
- Извиках хора да направят пролетно чистене и си по-мислих, че може да се порадваш на хубавото време, дока-то работят в къщата.
Очите на Уил срещнаха моите, веждите му се повдиг-наха едва забележимо.
- Не е точно предложение, нали, майко?
- Просто си помислих, че малко чист въздух ще ти се
отрази добре- отвърна тя. - Рампата е спусната.Луиза, добре би било да приготвиш иещо за хапване навън.
Идеята не беше толкова неразумна. Градината бе кра- сива. Сякаш с лекото повишаване на темпемтурите всич-ко изведнъж бе решило да изглежда малко по-зелено. Нарцисите бяха изникнали като че от нищото и жълтите им главички подканяха цветята да се появят.Кафявите клони бяха напъпили, многогодишните растения си про-биваха предпазливо път в тъмната лепкава пръст.Отворих вратите и излязохме навън - Уил се опитваше да кара ко-личката само по застланата с каменни плочи пътека. Нап-рави ми знак да седна на една пейка от ковано желязо с възглавница на нея и известно време останах там, докато двамата излагахме лицата си на оскъдната слънчева светлина и слушахме жизнерадостната крамола на врабците в живия плет.
- Нещо не си във форма?
- Какво имаш предвид?
- Мълчалива си.
- Нали каза, че предпочиташ да мълча.
- Не чак толкова. Притесняваш ме.
- Добре съм - уверих го аз. И продължих: - Мисля си за приятеля ми, ако наистина те интересува.
- Аха — промърмори той. - Бегача. Отворих очи, колкото да видя дали ме поднася.
- Какъв е проблемът? - попита той. - Хайде, кажи на чичо Уил.- Не.
- Майка ми ще виси на главите на чистачките поне още един час. Ще ти се наложи да кажеш нещо.
Изправих гръб и обърнах лице към него. На му имаше специално копче, с което можеше дa издигне седалката така, че да е на същата височина като събесед-ника си. Не го използваше често, защото му се завиваше свят, но сега го направи. На практика трябваше да вдигна