Аз преди теб

- Значи, успя да дойдеш! - обърна се към жена си, докато чистеше снежинките от раменете си. - Аз излязох да купя вестник и мляко. Навън е много хлъзгаво. Трябваше да ида до „Хансфорд Корнър” по обиколния път, за да

избегна заледените участъци.

Тя го погледна и за миг се почудих дали регистрираше факта, че той носи ризата и пуловера от предния ден.

- Знаеше ли, че Уил не е бил добре през нощта. Той погледна право към мен. Сведох очи към краката

си. Не се бях чувствала толкова неудобно в живота си.

- Ти опита ли да ми се обадиш, Луиза? Съжалявам - не съм чул нищо. Сигурно интеркомът се е изтощил.Вече няколко пъти го пропускам. И аз не се чувствах добре снощи. Затова излязох - да глътна малко въздух.

Все още бях с чорапите на Уил. Вторачих се в тях, чу-дейки се дали госпожа Трейнър няма да ме порицае и за

това.

Но тя изглеждаше разсеяна.

- Пътуването беше дълго. Мисля… По-добре ти се пог-жи за нещата. Но ако отново се случи нещо подобно,

веднага да ми се обадиш. Разбра ли? Боях се да погледна към господин Трейнър.

- Да - отвърнах и изчезнах в кухнята.

Седма глава

Пролетта дойде за една нощ, сякаш зимата, подобно нека-нен гост, си беше облякла набързо палтото и бе изчезнала, без да се сбогува. Светът стана по-ведър, улиците се къпеха във водниста светлина, въздухът се изпълни с ухания. Долавяше се нещо цветно и жизнерадостно, птичи песни огласяха деня.

Аз обаче не забелязвах промяната. Предишната вечер бях останала у Патрик. Виждахме се за първи път от близо седмица заради натоварения му тренировъчен график, но след четирийсет минути във ваната с половин пакет соли толкова се бе изтощил, че едва намираше сили да ми говори. Започнах да го галя по гърба, в несвойствен за мен опит да го възбудя, а той измърмори, че е скапан - ръката му трепереше, докато ме пропъждаше като досадна муха. Четири часа по-късно все още бях будна и се взирах недоволно в тавана.

С Патрик се бяхме запознали, докато стажувах в „Острия бръснач”, единствения фризьорски салон унисекс в Хейлс-бъри.Появи се в момент, когато Саманта, собственичката, бе заета, и поиска четвърти номер. Седна на моя стол и както се шегуваше после, това било не само най-лошото му подстригване, но и най-лошото подстригване в истори-ята на човечеството. Три месеца по-късно, след като осъз-нах, че желанието ми да експериментирам със собствената си коса не значи непременно, че съм създадена за фризьор-ка, аз напуснах и почучих работата в кафенето на Франк. Когато започнахме да излизаме, Патрик работеше в телемаркета и в списъка с любимите му неща влизаха бира,

топъл шоколад, разговори за спорт и правенето на секс.Една добра вечер за двама ни обикновено включваше всичките четири. Той не беше хубавец, по-скоро невзрачен и по-пълничък от мен, но аз си го харесвах.Харесвах ста-билността му, начина, по който се чувствах, когато се увивах около него. Баща му бе починал и ми и харесваше как се държи с майка си - почтително и грижовно.Братята и сестрите му (четири на брой) бяха задружни и се отнася-ха с обич един към друг. Първия път,когато излязохме заедно, едно гласче ми прошепна; Този мъж никога няма да те нарани. И наистина през седемте години оттогава с нищо не ми бе дал повод за съмнение.