Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
очи към лицето му.
Загърнах се в палтото си и примижах срещу него. - Добре. Кажи ми какво искаш да знаеш. - откога сте заедно? - попита той. - Малко повече от шест години. Уил изглеждаше изненадан. - Това е много време. - Да - съгласих се. - Така е.
Наведох се и го наметнах с едно одеяло. Слънцето беше измамно топло - обещаваше повече, отколкото можеше да даде. Помислих си за Патрик, който тази сутрин бе станал точно в 6,30 ч., за да бяга. Може би и аз трябваше да започна да бягам, та да станем като ония облечени в ликра двойки. Може би трябваше да си купя дантелено бельо и да потърся секссъвети онлайн. Знаех, че няма да направя нито едното, нито другото.
- С какво се занимава?
- Фитнес инструктор.
- Оттук и бягането.
- Оттук и бягането.
- Що за човек е? С три думи, ако те притеснява. Замислих се.
- Оптимист. Лоялен. Маниак на тема телесни мазнини.
- Това са седем думи.
- Значи четири думи бонус. А тя каква беше?
- Коя?
- Алиша.
Погледнах го, както ме бе погледнал той - директно. Уил въздъхна дълбоко и се загледа в клоните на стария чинар. Косата му падаше в очите и едва се сдържах да не я отметна.
- Красива. Секси. Облечена с вкус. Изненадващо неуверена.
- И защо е неуверена? - Думите излязоха от устата ми, преди да се усетя.
Той, изглежда, се забавляваше. - Момичета като Лиса разчитат най-вече на външния си вид и мислят, че не могат да предложат друго. Всъщност
не съм справедлив. Много я бива в някои неща - дрехи, вътрешно обзавеждане. Умее да създава красота.
Преборих се с желанието да кажа, че всеки би могъл да създава красота, ако портфейлът му е дълбок като диаман-тена мина.- Така умее да размества мебелите, че стаята изглежда
съвсем различно. Не знам как го прави - Той кимна към
къщата. - Тя обзаведе пристройката, когато се прибрах тук.
Неволно си представих съвършено обзаведената дневна. Осъзнах че възхищението ми от нея внезапно понама-
понамаля.
на. Осъзнах, че възхищението ми от нея внезапно понамаля.
- Колко време бяхте заедно?
- Осем-девет месеца. - Не е много.
- За мен е.
- Как се запознахте?
- На официална вечеря. Ужасна официална вечеря. А вие?
- Във фризьорския салон. Работех там. Той ми беше клиент.
- Аха. Имал е нужда да изчука нещо през уикенда. Сигурно съм го изгледала смаяно, защото той поклати
глава и каза меко:
- Не ми обръщай внимание.
Чувахме приглушеното бръмчене на прахосмукачката вътре. Жените от фирмата за почистване бяха четири, всички облечени в униформи. Чудех се какво ще правят цели два часа в малката пристройка.
- Липсва ли ти? Чувах ги как разговарят помежду си. Някои бе отворил
прозореца и от време на време до нас долиташе силен смях. Уил сякаш наблюдаваше нещо в далечината.
- Липсваше ми. В минало време. - Обърна с и гласът му прозвуча делово: - Но мислих по въпроса и реших, че с Рупърт са добра двойка.
Кимнах.
- Ще направят нелепа сватба, ще народят отрочета,
както се изразяваш ти, ще си купят къща в провинцията и след пет години той ще чука секретарката си - казах аз.
- Сигурно си права.
Това беше само загряване за темата.
- И тя постоянно ще му е ядосана, без да знае защо, ще го ,плюе на ужасните официални вечери, приятелите им ще се чувстват неловко и той няма да иска да я остави, понеже ще го е страх от издръжката.
Уил се обърна и ме изгледа.
- И ще правят секс веднъж на шест седмици, той ще обожава децата си и ще си скъсва задника да им осигури добър живот. Тя ще има съвършена прическа, но ще придобие кисело изражение - свих устни, — понеже никога няма да казва какво точно мисли, и ще се побърка по Пи-латес или може би ще си купи куче или кон и ще хлътне по учителя си по езда. А той ще започне да бяга за здраве, щом чукне четирийсетака, и може би ще си купи „Харли Дейвидсън”, който тя ще презира, и всеки ден, като ходи на работа, ще гледа всички тия младоци в офиса и ще слуша в бара коя са изчукали през уикенда или къде са отишли “да се разтоварят” и колко е било готино - и никога няма Да е съвсем сигурен как е бил изпързалян.
Извърнах се. Уил ме зяпаше.
- Извинявай - казах след миг. - Не знам откъде ми дойде. - Започвам да изпитвам известно съжаление към Бегача. - О, не е това - възразих. - От дългата работа в кафе-нето е.Виждаш и чуваш всичко. Модели в поведението на хората.Ще се изненадаш какво се случва. - Затова ли не си се омъжила досега? Примигнах. - Вероятно.
Не исках да призная, че всъщност никога не са ми предлагали.-