Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
- Може би няколко парацетамола? Той се облегна на хладната възглавница с въздишка. Дадох му високата чаша и го гледах как преглъща. - Благодаря - каза и изведнъж се почувствах неловко. Затвори очи и известно време просто стоях на вратата и го наблюдавах, гърдите му под тениската се издигаха и спускаха, устата му беше леко отворена.Дишането му бе плитко и може би малко по-затруднено от обикновено. Но
никога не го бях виждала извън количката и не знаех дали
не се дължи на това, че е легнал. — Върви - промърмори той.
Оставих го сам.
Четях си списанието и вдигах глава само колкото да видя как снегът се трупа все повече около къщата и пълзи в пухкава маса към перваза на прозореца. Мама ми изпра-ти съобщение на мобилния в 12,30 ч., за да ми каже, че татко не можел да изкара колата на пътя. „Не си тръгвай без първо да ни позвъниш” - нареди ми тя. Зачудих се какво възнамерява да прави - да изпрати татко с шейна и някой санбернар?
Изслушах новините по местното радио: задръстванията по магистралата, спирането на влаковете и временното затваряне на училищата, предизвикани от неочакваната снежна буря. Отидох пак в стаята на Уил и отново го погледнах. Цветът му не ми хареса. Беше блед, върху бузите му бяха избили червени петна.
- Уил? - прошепнах. Той не помръдна.
- Уил?
Усетих лек пристъп на паника. Произнесох името му два пъти на висок глас. Нямаше отговор. Накрая се наведох над него. Лицето му бе застинало, гърдите му не помръд-ваха. Дъхът му. Трябваше да проверя дъха му. Приближих лице до неговото и когато не улових дъх, протегнах ръка и го докоснах нежно по челото.
Уил трепна и отвори рязко очи, само на сантиметри от
моите.
- Извинявай. - Отскочих назад. Той примигна и огледа стаята, сякаш е бил някъде мно-
го далеч. - Лу е - обясних, не бях сигурна дали ме е На лицето му се изписа леко раздразнение.
- Знам.
- Искаш ли супа?
- Не. Благодаря ти. - Той затвори очи. - Още обезболяващи?
Върху скулите му бе избила фина пот. Протегнах ръка, юрганът му беше доста топъл и влажнееше. Притесних се. - Трябва ли да направя нещо? В случай че Нейтън не
успее да дойде?
- Не… Добре съм - промърмори той и отново затвори
очи.
Прегледах папката, опитвайки се да разбера дали не
пропускам нещо. Отворих шкафа с лекарствата, кутиите с гумени ръкавици и марлите и осъзнах, че нямам и най-малка представа как да ги използвам. Позвъних по интер-кома, за да говоря с бащата на Уил, но звънът отекна в празна къща. Чувах ехото в другото крило.
Канех се да позвъня на госпожа Трейнър, когато задната врата се отвори и се появи Нейтън, увит в няколко ката дебели дрехи, с вълнен шал и шапка - лицето му едва се виждаше. С него нахлу вълна от студен въздух и лека снежна вихрушка. - Здрасти.
Отърси снега от ботушите си и хлопна вратата след себе
си.
Сякаш къщата изведнъж се пробуди от дълбок сън.
- Слава богу, че си тук!-възкликнах.-Той не е добре.
Спа цялата сутрин и не е пил почти нищо. Не знаех какво да правя.
Нейтън се изхлузи от палтото си.
- Трябваше да вървя пеш дотук. Автобусите не се движат.
Заех се да му правя чай, а той отиде да види Уил.
Върна се още преди водата да заври.
- Той гори - промърмори. - Откога е така?
- Цяла сутрин. И аз мислех, че е топъл, но ми каза, че искал само да спи.
- Исусе!Цяла сутрин? Не знаеш ли, че той не може да си регулиура температурата? - Нейтън ме избута и зарови в шкафа с лекарствата. - Антибиотици. От силните. - Взе
едно бурканче, извади таблетка и започна да я троши ярост-но в хаванчето.
Стоях край него.
- Дадох му парацетамол.
- Все едно си му дала ментов бонбон.
- Не знаех. Никой не ми каза.
- В проклетата папка е. Виж, Уил не се поти като нас. Всъщност изобщо не се поти от гърдите надолу.Това оз-начава, че и при най-леката настинка температурата му се качва до небесата. Иди да намериш вентилатор.Ще го сложим в стаята, за да го охладим. И влажна кърпа,да я увием около врата му. Не можем да го откараме в болни-цата, докато не спре снегът. Тая проклета сестра от аген-цията! Гледат си работата през пръсти!
Не бях виждала Нейтън толкова ядосан. В един момент дори престана да ми говори. Хукнах за вентилатора.
Изминаха близо четирийсет минути, преди температурата на Уил да спадне до приемливо ниво. Докато чакахме силното лекарство против треска да подейства, аз поставих кърпа на челото му и друга около врата му, както ме бе инструктирал Нейтън. Съблякохме го, покрихме гърдите му с фин памучен чаршаф и нагласихме вентилатора да духа отгоре. Белезите по голите му ръце се очертаваха ясно. И тримата се преструвахме, че не мога да ги видя.