Аз преди теб

Ще ти обясня какво да правиш. И ако се наложи, пак ще дойда.

Щом Нейтън си тръгна, аз се върнах в стаята на Уил. Боях се се да го оставя сам. В ъгъла имаше старо кожено кресло с лампа за четене - навярно от предишния живот на Уил - и се настаних в него с книга с разкази, която из-от библиотеката. В стаята цареше странно спокойствие. През процеп в завесите виждах външния свят, покрит с бяло, притихнал и красив. Вътре беше топло и тихо, само понякога лекото гъргорене и свистене в тръбите на парното прекъсваше мислите ми.Четях и от време на време вдигах поглед и проверявах дали Уил спи спокойно; изведнъж осъзнах, че досега в живота ми не бе имало случай, в който да седя в

тишина и да не правя нищо. Човек не е свикнал на тишината ако е израснал в къща като моята - с вечното бръмчене на прахосмукачката, гърмящия телевизор и рповикванията. В редките мигове, когато телевизорът беше изключен татко си пускаше старите плочи на Елвис и надуваше,зву-ка до дупка. В кафенето също имаше постоянна глъчка и всевъзможни други шумове. Тук можех да си чуя мислите. Струваше ми се, че чувам дори туптенето на сърцето си. За моя изненада осъзнах, че това доста ми харесва.

В пет на мобилния ми се получи съобщение. Уил се размърда и аз скочих обезпокоено от креслото, боейки се да не го събудя.

“Няма влакове. Би ли могла да останеш през нощта? Нейтън не може да дойде. Камила Трейнър” Отговорих й, преди още да съм помислила. “Няма проблем”.

Позвъних на родителите си и им казах, че ще остана през нощта.

Майка ми звучеше облекчено. Щом разбра, че ще ми платят, се зарадва още повече.

— Чу ли, Бърнард? - извика, закрила отчасти телефона с ръка. - Вече й плащат да преспива.

Чух коментара на баща ми:

- Кой като нея. Най-после си намери работа мечта. Изпратих съобщение на Патрик, за да му кажа, че са ме

помолили да остана през нощта и че ще му позвъня по-късно. Отговорът дойде след секунди.

“Довечера ще бягам през пресечен заснежен терен.Чу-десно упражнение за Норвегия! Целувки. Патрик”

Не проумявах как може някой да се вълнува толкова от мисълта, че ще бяга по потник и гащета при минусови

температури.

Уил спеше. Приготвих си нещо за ядене и размразих малко супа, ако поиска да хапне по-късно. Запалих камината печка, в случай че се почувства достатъчно добре да дойде в дневната. Прочетох още един разказ и една статия.Не си спомнях

откога не съм си купувала книга. Като дете обичах да чета, но не си спомнях оттогава да съм чела друго освен списания. Трина беше читателката. Все ми се струваше, че ако взема някоя книга, ще навляза в нейната територия. Помислих си, че тя се връща в университета и двамата с Томас скоро ще изчезнат, и осъзнах, че не съм сигурна дали това ме прави щастлива, или ме натъжава - или беше нещо по средата.

Нейтън позвъни в седем. Изглеждаше облекчен, че ще остана през нощта.

- Не успях да открия господин Трейнър. Позвъних и на стационарния телефон, но се включи секретарят.