Аз преди теб
- Автор: Мойс Джоджо
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Аз преди теб». Краткое содержание книги:
За моя изненада, вратата отвори не Нейтън, а бащата на
Уил. _
- Той е в леглото - обясни и надникна през верандата.
- Не се чувства добре. Чудех се дали да не се обадя на
доктора.
- Къде е Нейтън?
- Има свободна сутрин. Разбира се, трябваше да е точно днес. Проклетата сестра от агенцията дойде и си тръгна за отрицателно време. Ако тоя сняг продължи, не знам какво ще правим. - Сви рамене, за да покаже, че е безсилен пред обстоятелствата, и изчезна по коридора, явно облекчен, че може да прехвърли отговорността на друг. - Знаеш от какво има нужда Уил, нали? - извика през рамо.
Свалих си палтото и обувките и тъй като знаех, че госпожа Трейнър е в съда (тя отбелязваше датите в дневник в кухнята на Уил), сложих мокрите си чорапи да съхнат на радиатора. В кошницата с изпраните дрехи имаше чифт чорапи на Уил и ги обух. Изглеждаха смешно големи, но беше истинска благодат да си с топли, сухи крака. Уил не отговори, когато извиках, затова след известно време му приготвих питие, почуках тихичко и пъхнах глава през открехнатата врата. В дрезгавата светлина успях да разли-ча само очертанията му под юргана. Спеше дълбоко.
Отстъпих крачка назад, затворих вратата и се заех със сутрешните си задължения.
Майка ми изпитваше почти физическо удоволствие, когато вкъщи всичко светеше. Вече цял месец обирах с прахосмукачката и чистех всеки ден и пак не виждах как-
во му е толкова хубавото. Подозирах, че в живота ми едва
ли ще има момент, в който не бих предпочела някой друг да чисти вместо мен.
83
Ала в ден като днешния, когато Уил бе прикован към леглото, а светът навън сякаш бе замрял, виждах, че дви-жението от единия край на пристройката до другия ми носи особено успокоение. Докато обирах праха и лъсках с по-лиращия препарат, носех радиото си от стая в стая и го пусках тихо, за да не безпокоя Уил. От време на време надзъртах през вратата, колкото да се уверя, че диша и чак когато стана един часът, а той още не се бе събудил, започ-нах малко да се тревожа.
Излязох да напълня кошницата с цепеници и видях, че има поне една педя сняг. Приготвих прясна напитка за Уил и почуках. Втория път почуках силно.
- Да? - Гласът му беше дрезгав, сякаш го бях събудила.
- Аз съм. - Когато не отговори, казах: - Луиза. Може ли да вляза?
- Спокойно, няма опасност да ти се нахвърля.
В стаята беше сумрачно, завесите още не бяха дръпнат Влязох и изчаках очите ми да свикнат със здрачевината Уил лежеше на една страна, ръката му бе свита под него, сякаш да се подпре, както беше и предния път, когато погледнах. Понякога бе лесно да забравиш, че той не може да се обърне сам. Косата му стърчеше от едната страна, завит беше добре с юргана. Миризмата на топъл немит мъжкар изпълваше стаята-не неприятна, но малко стряскаща,като началото на работен ден.
- Имаш ли нужда от нещо? Искаш ли си напитката.
- Искам да си сменя позата.
Оставих чашата на един скрин и приближих до леглото.
- Какво… какво искаш да направя?
Той преглътна внимателно, сякаш го болеше.
- Повдигни ме и ме обърни, после вдигни горната част на леглото. Тук… - Кимна ми да приближа. - Пъхни ръце под моите, сключи ги на гърба ми и се опитай да ме пов-дигнеш. Подпри се на леглото, така няма да си напрягаш
гърба.
Не можех да се преструвам, че не ми е неловко.Посег-нах към него, миризмата му изпълни ноздрите ми, топлата
кожа докосна моята. Не бих могла да бъда по-близо, освен ако не започнех да му гриза ухото. Тази мисъл ме смути и ми беше трудно да се овладея.
- Какво?
- Нищо. - Поех си дъх, сключих ръце и се наместих така, че да го хвана удобно. Беше по-широкоплещест, отколкото очаквах, и сякаш по-тежък. После, след като преброих до три, го повдигнах.
- Исусе! - простена той в рамото ми.
- Какво? - Насмалко да го изпусна.
- Ръцете ти са ледени.
- Е, ако си беше направил труда да станеш от леглото, щеше да знаеш, че навън вали сняг.
Казах го с шеговит тон, но изведнъж осъзнах, че кожата му под тениската е гореща - осезаема топлина и сякаш идваше някъде дълбоко отвътре. Той простена леко, докато го нагласях върху възглавницата, затова се опитах да действам по-бавно и внимателно. Посочи ми дистанционното, което щеше да изправи главата и раменете му.
- Но не прекалено - промърмори той. - Завива ми се свят.
Включих нощната лампа въпреки протеста му, за да видя лицето му.
- Уил… как си? - Трябваше да го повторя, преди да ми отговори:
- Не е най-добрият ми ден.
- Искаш ли болкоуспокоителни? - Да… от силните.