![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
Божията благословия трябва да е засегнала и столицата, наречена Порт Манеран. Тя е разположена в естествено оформено пристанище, а местността е една от най-красивите на цялата планета. Заливът е издълбан дълбоко навътре в сушата, така че пристанището не се нужда е от никакви вълноломи и корабите хвърлят котва винаги в спокойни води. Това пристанище е важен фактор в просперитета на провинцията. То представлява свързващо звено между източните и западни провинции, защото почти никакви товари не могат да бъдат прекарани по суша, през Изгорените низини и тъй като планетата е бедна на естествени ресурси, въздушният транспорт няма почти никакво значение за нас. Ето защо корабите на деветте западни провинции плуват на изток през Шумарския пролив до пристанището на Манеран, а от своя страна манеранските кораби регулярно се отправят към западния бряг. Така стоките от запад, с помощта на манеранци достигат Сала, Глин и Крел, носейки огромни приходи на посредниците. Пристанището на Манеран е единственото място на нашия свят, където се срещат представители на всичките тринадесет провинции и само кук се се веят един до друг тринадесетте флага. Благодарение на тази активна търговия, в манеранската хазна се излива безкраен златен поток. В добавка, почвата във вътрешността на страната е изключително плодородна, чак до склоновете на Хюишторите, които на тази ширина не са покрити със сняг, с изключение на най-високите върхове. Манеранските ферми прибират по две до три реколти на година, а чрез прохода Стройн, Манеран се свързва с Мочурливите низини, откъдето доставя чудатите и скъпи плодове и подправки, които растат единствено по тези краища. И нищо чудно, че всички които обичат лукса и лекия живот се отправят да търсят препитание в Манеран.
И сякаш цялото това изобилие не е достатъчно, та манеранци са съумели да убедят останалите жители на планетата, че обитават най-свещената земя на Бортан, приумножавайки по този начин богатствата си за сметка на многобройни религиозни светини, които са като магнит за поклонниците. Човек би казал, че разположеният на западния бряг Треиш — мястото където са се заселили нашите прадеди и се е появил Заветът — е светиня, каквото втора няма по целия свят. Наистина, онези поклонници, които са прекалено бедни да поемат на юг се отправят към Треиш. Но Манеран е придобил славата на светинята на всички светини. Макар и най-млада от всички провинции, като изключим самооткъсналото се кралство Крел, с помощта на активна пропаганда и религиозно убеждение Манеран внуши на всички, че е свещена провинция. Няма ли в това ирония на съдбата, като се има пред вид, че манеранци са едни от най-неревностните почитатели на Завета сред всички жители на тринадесетте провинции. Горещият климат до такава степен е разтворил душите им, че за подобно отношение в Глин или Сала, щяха да бъдат изложени на всеобщо презрение. На всичко отгоре, тук се намира и Каменната черква, където от време на време посетителите стават свидетели на чудеса и където само преди седемстотин години боговете са се появили собственолично. Всеки жител на Бортан копнее детето му да бъде кръстено с истинското си име в Каменната черква на Именния ден. За този празник се събират хора от всички краища на континента, приумножавайки печалбите на местните хотелиери. Дори аз самият бях получил името си в Каменната черква.
21
Веднага след като хвърлихме котва в Манеран и докерите се заеха да разтоварват кораба, аз поисках да ми изплатят припечеленото и после поех към града. На изхода се забавих, за да получа пропуск от имиграционните власти.
— Колко време възнамерявате да останете? — запитаха ме и аз отвърнах, че ще остана не повече от три дни, но всъщност имах намерение да се заселя тук до края на живота си.
Досега бях посещавал Манеран два пъти. Първия път, за да бъда вречен с Халум, а втория, на Именния ден, когато навърших седем. Спомените ми от града бяха само пъстра картина от цветове и неясни форми — бледорозово, зелено и синьо, а също и черния мрак във вътрешността на Каменната черква. Докато се отдалечавах от пристанището, тези цветове ме засипваха от всички страни и заедно с тях пред очите ми изникваха неясни изображения от моето детство. Манеран не е издигнат от камък, по подобие на нашите северни градове, а от изкуствени строителни материали, боядисани в пастелни цветове, така че всяка стена грее в различен оттенък на радостта. Денят бе слънчев и всичко наоколо блестеше под ярката светлина, принуждавайки ме да прикривам очите си. Бях буквално изумен от сложната и разнообразна архитектура. Тук всяка сграда бе покрита с орнаменти, балконите бяха украсени с ковано желязо в най-различни форми, фантастични спирали, живописни арки, пищни щори, така че пред несвикналото око на северняка в първия миг се разгръща пъстра главозамайваща феерия, която постепенно се превръща в елегантна и грациозна картина. И навсякъде се виждат растения — от двете страни на улицата се издигат дървета, от прозорците се спускат пълзящи стебла, в градините цъфтят цветя, а дворовете отпред зеленеят от свежа трева. Общото впечатление е за вълнуваща смес от изящни архитектурни линии в съчетание с природна красота. Манеран е изумителен град, изтънчен, чувствен, упоителен, зрял.