![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
След като пречистих душата си, не ми оставаше нищо друго, освен да чакам сеитбата, а до нея оставаше съвсем малко.В Глин сезонът на растеж е съвсем кратък, фермерите тук засяват семената почти веднага, след като зимните студове отслабят своята мразовита хватка, за да могат растенията да получат максимално от пролетното слънце. Стамуил изчака, за да се увери, че започналото затопляне няма да бъде последвано от някоя изненадваща снежна виелица, а сетне цялото семейство се отправи към мочурливото поле, за да засажда хлебни семена, лютичеви цветя и синеглобусчета.
Обичаят тук изискваше на полето да се работи без дрехи. Първата сутрин на сеитбата излязох навън и съгледах фермерите и техните семейства, всички до един съвършено голи, преметнали торбите със семена през рамо да крачат към полето — процесия от хилави крака, изпъкнали кореми, пресъхнали женски гърди и сбръчкани задници, сред които от време на време лъсваха гладките тела на младите. В първия миг помислих, че сънувам, огледах се и видях Стамуил и семейството му, които ми махаха с ръка, за да последвам примера им. После нарамиха чувалите със семена и потеглиха. Отзад подтичваха синовете им, а в къщата бяхме останали само аз и вречената сестра на дъщеря им, която се беше успала и тъкмо се надигаше. Девойката побърза да свали дрехите си, имаше сочно и привлекателно тяло, с малки, украсени с тъмни зърна гърди и стройни, мускулести бедра. Докато събличах дрехите си я попитах:
— Защо в такова студено време всички се събличат голи?
— В калта е много хлъзгаво — обясни тя. — По-лесно е да се измие кожата, отколкото дрехите.
Оказа се, че е съвършено права, сеитбата беше невероятно комична гледка, фермерите непрестанно се хлъзгаха в калта и неизминали няколко крачки тупваха в някоя локва. После се надигаха, целите в кафяво, като внимаваха да не разпилеят наоколо безценните семена. Аз падах наред с всички останали, постепенно се научих да пазя равновесие, но трябва да призная, че в тази непрестанна пързалка имаше и известна доза забавление. Така продължихме да се движим напред, огласяни от честите шляпания на голи тела в калта, смеехме се, пеехме песни, заравяхме семената във влажната пръст и всички до един бяхме покрити с кал от горе до долу. В началото целият треперех от студ, но скоро се затоплих от смеха от многобройните падания и когато денят клонеше към залез, всички се върнахме в двора на Стамуил и се заехме да се поливаме един друг с кофи вода. По това време вече напълно се бях убедил в предимствата да работиш гол, вместо в подгизнали от кал дрехи, но както по-късно се оказа, обяснението, което ми даде момичето не беше пълно. Научих от Стамуил, че голотата има и религиозно значение, тя е признак на преклонение пред бога на реколтата.
Сеитбата отне осем дни. На деветия след като пожелах на Стамуил и хората му богата реколта, напуснах Клаек и поех пътя за крайбрежието.
19
През първия ден един съсед на Стамуил ме взе в каруцата си. През по-голямата част от втория вървях пеша, на третия и четвъртия ме качваха в различни попътни коли, а петия и шестия отново извървях. Въздухът все още бе студен, но вече се долавяше повеят на пролетта, докато дърветата се покриваха с цветчета и се завръщаха първите птици. Заобиколих Глейн, където все още ме дебнеха различни опасности, и без някакви инциденти пристигнах в Биумар, главното пристанище на Глин и вторият по големина град.
Биумар се оказа далеч по-приятен от Глейн, макар че едва ли можеше да се нарече красив град. Сивкаво, разпръснато по брега поселище от плътно застроени сгради, отвъд които се беше ширнал необятният и страшен океан. Още с пристигането си научих, че всички пътнически връзки между Глин и южните провинции са били прекратени преди три месеца, като последствие от дейността на крелските пирати, защото, както се оказа, между Глин и Крел избухнала необявена война. Изглежда че единственият начин да стигна до Манеран бе по суша, като пресека Сала, а никак не ми се искаше. Не се предадох на отчаянието. Намерих си стая в една таверна близо до пристанището и следващите няколко дни събирах морски клюки. Узнах, че пасажерските курсове наистина са прекратени, но не и търговските, защото просперитета на Глин в голяма степен зависеше от тях. Периодично в морето потегляха тежко въоръжени конвои от търговски кораби. Един куц моряк, отседнал в същата таверна ми разказа, поомекнал от синьото саланско вино, че подобен конвой се готви да потегли в открито море след около седмица и той служи на един от тези кораби. В началото ми хрумна налудничавата идея да го отвлека и да заема мястото му, както съм чувал в пиратските легенди, които си разказвахме като деца, но после измислих далеч по-малко драматичен метод — да закупя моряшкото му разрешително. Сумата, която му предложих бе далеч по-голяма отколкото би спечелил от плаването до Манеран и обратно и той веднага се съгласи на предложената сделка. Прекарахме една дълга пиянска нощ, в която ми разказа подробно за задълженията си на кораба, защото аз самият нямах никаква представа от моряшката служба. Призори все още представата ми бе смътна, но поне знаех как да имитирам някаква, макар и минимална компетенция.