![Време на промени [A Time of Changes - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/2/0/9/9/4/vreme-na-promeni-a-time-of-changes-bg-download.jpg)
Време на промени [A Time of Changes - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Време на промени [A Time of Changes - bg]». Краткое содержание книги:
Но нищо във вселената не е вечно, освен, може би, самата вселена.
— Я вижте там! Че това е нашият изчезнал принц!
Изсмях се и се помъчих да внуша на останалите, че тя е пияна, или побъркана, но червенината по бузите ме издаде и дърварите започнаха да ме гледат, сякаш съм напълно непознат. Един принц сред тях? Принц? Наистина? Те шептяха помежду си, сръгваха се и си намигаха. Осъзнавайки какви рискове крие това разкритие, аз веднага заявих, че ще прекарам нощта с момичето, дръпнах я настрана и когато останахме насаме, настоях да признае, че греши. Казах й, че не съм никакъв принц, а най-обикновен дървар. Но тя не повярва нито на една дума.
— Господарят Кинал бе в първата редица на погребалната церемония на септарха — рече тя. — И тогава тази жена го видя, със собствените си очи. И този човек си ти!
Колкото повече отричах, толкова по-убедена бе тя. Нищо не можеше да я накара, да промени мнението си. Толкова бе стресната от откритието, че когато накрая я прегърнах и я положих на леглото, влагалището й бе съвсем сухо и й причиних болка, когато проникнах в нея.
Късно през същата нощ, когато веселбата приключи, при мен дойде моят работодател с угрижено лице.
— Тази вечер, едно от момичетата говори по странен начин за теб — рече той. — Ако онова, което каза е истина, ти си в опасност, защото когато се върне в селото, тя ще разкаже на всички за видяното и скоро след това полицията ще дойде тук.
— Значи ли това, че този човек трябва да бяга? — запитах аз.
— Изборът е твой. Споменатият принц все още се издирва и никой тук не може да те защити от силата на властта.
— Значи този човек трябва да бяга. На зазоряване…
— Сега — каза той. — Докато момичето още спи.
Мъжът пъхна пачка банкноти в ръката ми, много повече отколкото бях изкарал, аз събрах набързо вещите си и го последвах навън. Нощта беше безлунна и зимният вятър бръснеше безжалостно. Без да промълви една думичка, моят работодател подкара камиона надолу по склона, покрай селцето в подножието, откъдето бе дошла курвата и после пое из равнината.
Утрото ни посрещна в южно-средната част на Глин, недалеч от река Хюиш. Най-сетне спряхме в едно село, наричащо себе си Клаек, шепа разхвърляни каменни къщички сред замръзналия сняг. Останах в кабината, а мъжът хлътна в близката каменна колиба. Почти веднага се появи придружен от някакъв приказлив човечец, който побърза да ни засипе с потоп от обяснения и напътствия. Така съвсем скоро намерихме къщата, която моят работодател търсеше, прихлупена постройка, в която живееше някакъв фермер на име Стамуил. Този Стамуил се оказа русоляв мъж, приблизително с моя ръст, с воднисто-сини очи и извинителна усмивка. Може би беше роднина на моя работодател, или пък — по-вероятно — му дължеше услуга. Така и не попитах. Във всеки случай, фермерът с готовност се съгласи да изпълни молбата на моя работодател и да ме приеме за квартирант. Моят работодател ме прегърна на раздяла и потъна с камиона в засилващия се снеговалеж. Никога вече не го видях. Моля се боговете да са благосклонни към него, както бе той към мен.
18
Къщата се състоеше само от една голяма стая, разделена на малки помещения от пердета. Стамуил постави ново перде, даде ми малко слама за постеля и с това стаята ми бе готова. Под покрива живеехме седмина — Стамуил, жена му — злобна старица, която в началото взех за собствената му майка, трите им деца — две момчета, на които оставаше само година до пълна зрелост, девойка почти на същата възраст и нейната вречена сестра. Жизнерадостни, приветливи и доверчиви хора. Макар че не знаеха нищо за мен, те веднага ме приеха за пълноправен член на семейството, сякаш съм близък роднина, неочаквано завърнал се от продължително пътешествие. Не бях подготвен за подобно топло посрещане и в началото го отдавах на някакво задължение между тях и бившия ми работодател. Но постепенно се убедих, че произхожда от самата им натура, пряма, лишена от подозрителност. Ядях заедно с тях, седях с тях край огъня, взимах участие в забавите им. Всяка пета нощ Стамуил пълнеше голямото издълбано корито с гореща вода за цялото семейство, аз също се къпех, в коритото влизахме по двама-трима, макар, трябва да призная, изпитвах известно притеснение, когато неволно докосвах голите тела на стамуиловата дъщеря и нейната сестра. Предполагам, че можех да имам и двете, стига само да бях поискал, но аз се стараех да се държа на разстояние от тях, защото смятах, че в противен случай ще оскърбя предложеното ми гостоприемство. Много по-късно, когато започнах по-добре да разбирам душевността на селяците, осъзнах, че съм ги оскърбил именно с въздържанието си, защото момичетата бяха във възрастта на желанието, а аз не бях откликнал на него. Но научих това една след като напуснах къщата на Стамуил. А тези момичета сигурно вече имат свои деца и надявам се, са простили моята липса на галантност.